Идеалният мъж

Двадесет и четвърта глава

— Това не е лоша новина — настоя Ели. — Не ме гледай така. Сега знам къде се намира Патерсън и да се надяваме, че той ще опита да се добере до мен, а ти ще го арестуваш.

— Ели, той ще успее да се сдобие с пистолет.

— Ще знае ли как да си го купи на черно? Откъде? С кого може да говори? — Агент Кларк задаваше въпросите. Двамата с агент Хърши бяха пристигнали броени минути след разговора на Макс със Спайк.

Макс се беше оказал прав, когато я уверяваше, че двамата агенти могат да се слеят с тълпата. Джон Хърши беше висок метър и осемдесет, слаб, но мускулест. Ели предположи, че той бяга редовно, може би дори участва в маратони. С гъстата си чуплива коса и очилата той приличаше на професор от университета на баща й. Пийт Кларк беше нисък, набит и доста оплешивял. А с добродушното си обло лице изглеждаше като нечий любим братовчед.

— Този Патерсън е луд, но това не означава, че е глупав — вметна Хърши.

Кларк имаше снимки на Патерсън и на Уилис Когбърн в телефона си. Ели погледна снимката на Когбърн и си помисли, че той изглежда като нормален човек. Определено не приличаше на наемен убиец. Но пък, разсъждаваше тя, как би трябвало да изглежда някой наемен убиец? По какво би се различавал?

Отново насочи вниманието си към разговора за Патерсън, когато Макс каза:

— Той няма да стреля така, че да я убие. Ще опита да убие всеки, който е с нея, но Патерсън обича да използва юмруците си. Ще иска да я рани, за да не може тя да избяга. Ако му се удаде възможност, ще опита да я пребие до смърт.

Ели бе съгласна със заключенията му. Кларк се беше запознал с части от досието на Патерсън, Хърши — също. И двамата споделяха мнението на Ели. Това беше възможност маниакът да бъде заловен веднъж и завинаги.

— Ако той носи пистолет и опита да я рани, ще можем да го изпратим в затвора за дълго време — каза Кларк.

— Добре, значи сега се оглеждаме за двама мъже. Имаме снимките им и знаем какво трябва да правим — обяви Хърши.

— Да ги елиминираме — допълни Кларк. — Като бесни кучета. Това трябва да направим.

— Но вместо това ще ги арестувате — обади се Ели.

Макс й се усмихна.

— Ти си гласът на разума.

— Правилно ли съм разбрал, че ще заминете веднага след партито? — попита Кларк.