Идеалният мъж

Четвърта глава

Домът на Ели беше оскъдно обзаведен апартамент на една пресечка западно от „Кранстън“ и „Гленууд“. Намираше се само на девет километра от болницата и Ели се придвижваше бързо и лесно дотам. Апартаментът й беше на втория етаж на червена тухлена сграда, разположена между още две такива, на тиха уличка с дървета по тротоара. Построена през 40-те години на XX век, сградата още пазеше очарованието на онази отдавна отминала епоха, когато дори и най-малките апартаменти са имали високи тавани и красиви корнизи. Жилището беше просторно, но от него не се откриваше кой знае какъв изглед. Дневната й гледаше към кофите за боклук на задната уличка.

Нямаше нищо луксозно в апартамента, но все пак беше неин дом и тя се чувстваше добре в него. Всеки наемател имаше ключ за входната врата на сградата, която бе винаги заключена, и апартаментите разполагаха със солидни резета и шпионки на вратите. Човекът, който отговаряше за поддръжката на сградата, имаше ключове за всички апартаменти, което означаваше, че може да влезе във всеки един по всяко време, затова, без да я пита за позволението й, баща й беше инсталирал на вратата й втора брава, за която само Ели имаше ключ.

Ако някой я помолеше да опише дома си, тя можеше да се справи с една дума: безопасен. Или по-добре с две: минималистичен и безопасен. Почти всичко в апартамента й беше в скучния, но успокояващ кремав цвят. Стените, канапето, което бе купила за четирийсет долара от една разглезена домакиня в Честърфийлд, която беше решила, че й е омръзнало след шестмесечна употреба, фотьойлът, който онази жена добави безплатно към сделката, завесите, щорите — всичко беше в кремаво. Единственото нещо с различен цвят беше въртящият се стол, който й бе подарил един приятел. Той беше бежов.

Подът в целия апартамент беше дюшеме — една от причините Ели да наеме точно това място. Избелелите и износени дъски се нуждаеха отчаяно от циклене и лакиране, но младата жена ги харесваше така, защото смяташе, че недостатъците им са като очарователна патина. Освен това се почистваха много по-лесно от мокет.

Бе опитала да придаде някаква индивидуалност на жилището си. Беше си купила две ярки декоративни възглавнички от една среднощна разпродажба в „Мейсис“ и смяташе, че те освежават обстановката. С удоволствие би закачила на стените картини на съвременни художници, но не можеше да си ги позволи. Пазаруваше в евтини магазини, не в луксозни.