Двадесет и пета глава

261 19 4
                                    

Прогнозата за събота беше мрачна. Очакваха се превалявания привечер. Сутринта на градинското парти обаче бе слънчева и нито едно облаче не се виждаше на синьото небе.

Родителите на Ели седяха на кухненската маса с лелите на Уилям — Вивиан и Сесилия, когато младата жена влезе в къщата заедно с Макс.

— Не мисля, че ще вали довечера — обяви Уилям.

— Как ще посмее — обади се Ели. — Нали е голямата вечер на Ава.

— Не, скъпа, сватбата е голямата й вечер. Тази е на второ място — уточни Клер.

Ели се канеше да се разсмее, когато осъзна, че майка й говори сериозно.

— Да не би Ава да им е направила класация?

— Елинор, не започвай.

Уилям представи Макс на лелите. Агентът се ръкува с тях и се усмихна, а те заприказваха една през друга, за да го осведомят за плановете си за деня. Той долови думите музей и бутик, кимна, защото те го гледаха в очакване на реакция, и се засмя на глас, когато леля Сесилия потупа Ели по ръката и я попита как се справя в училище.

— Напомняш ми на покойния ми съпруг — каза Сесилия на Макс.

— Аз пък си мислех, че повече прилича на Едгар — не отстъпи Вивиан. — Той беше красавец.

Макс се чудеше какво да каже, но Ели го спаси, като попита лелите:

— Добре ли си починахте? Надявам се, че ви е било удобно горе.

— О, да — заяви Вивиан. — Много мило, че Ани ни отстъпи стаята си.

— Такава красива стая — вметна Сесилия. — Новият цвят на стените е прекрасен.

Ели се усмихна бързо на Макс и запита:

— Къде е Ани?

— Излезе рано сутринта — обясни баща й. — Горкичката, изглеждаше изтощена. Беше бяла като платно.

— Нали адвокатският й изпит мина току-що — напомни му Ели. — Естествено е да е изтощена. Сигурно е учила денонощно в продължение на месеци.

— Точно така. Разбира се, че е изморена. Изпитът.

— Къде е отишла толкова рано? — попита Ели.

— Ава дойде да я вземе в осем и Ани взе роклята си за партито със себе си.

— Защо?

— Подгъвът се е разшил — обясни майка й. — Ава има шивачка на повикване в бутика. Тя ще оправи роклята.

— Ние не трябва ли да тръгваме, Клер? — попита Вивиан.

Трите жени се изправиха и се насочиха към вратата.

— Ще се върнем в четири — каза майка й. — Нарочно ще липсваме целия ден, за да могат хората от фирмата за почистване и тези от кетъринга, които Ава е наела, да си свършат работата. Иначе само ще им се пречкаме.

— Ти няма ли да дойдеш с нас, Ели? — попита Вивиан. — Отиваме да обядваме в новия ресторант в центъра. Ще се радваме, ако ни придружиш.

— Съжалявам, но не мога. Трябва да свърша куп неща — излъга тя.

— Ще ви донесем нещо сладко за хапване — обеща Сесилия.

Леля й се държеше, сякаш Ели още е на единайсет години, но това не я обиждаше.

— Много мило, благодаря.

— Имаш ли рокля за довечера? — попита майка й.

— Да, имам. — Всъщност Ели си беше донесла две рокли: една синя, почти по тялото, и една розова, с широка пола.

— Защото можем да те заведем в бутика и Ава да ти намери нещо за обличане.

— Имам рокля, мамо — повтори Ели. — Ани кога ще се прибере?

— Ава иска да пристигне официално на партито и Ани ще дойде заедно с нея и Джон. Ще се появят точно в седем и четирийсет и пет.

— Но партито започва в седем.

— Да, точно така.

— Ава иска да закъснее?

— За да е по-тържествено пристигането й — обясни Клер. — Така ми каза.

— Но това е нейното парти.

— Споменах й този факт, миличка.

— Не трябва ли да бъде тук навреме? А Ани е домакиня на партито. Тя със сигурност трябва да е тук, за да посреща гостите.

— Ава има две сестри. Ти можеш да посрещаш гостите, докато Ани се появи.

— Аха — кимна Ели. — Разбира се. — Сега проумя какъв е планът. Злобните слухове щяха да стихнат, ако тя посрещаше гостите на партито. Така всички щяха да разберат, че одобрява сватбата на Ава и Джон. О, да, Ава бе измислила всичко.

— Какво аха? — попита майка й.

— Няма значение.

Време е да загърбя огорчението — реши тя. — Да забравя гнева и унижението. Ава и Джон бяха родени един за друг и беше време Ели да се зарадва за тях. Никога нямаше да се разбира добре със сестра си, защото двете бяха много различни, но това вече не я дразнеше. Щеше да се постарае отношенията им да се изгладят.

— Тази вечер трябва да бъде идеална заради Ава — каза Клер.

Ели знаеше, че този коментар на майка й всъщност е предупреждение.

— Защо ми се мръщиш? Няма да направя нищо, с което да проваля съвършената й вечер.

Идеалният мъж Where stories live. Discover now