Идеалният мъж

Деветнадесета глава

Ели се побъркваше, отчаяно искаше да излезе от къщата поне за малко. Макс се бе затворил в кабинета на Уилям и провеждаше разговори по мобилния си телефон, така че тя се стараеше да си намира работа, за да не го смущава. Натъкна се на баща си, който търсеше из кухнята ключовете си за колата.

— Къде отиваш? — попита го тя.

— В Липтън. Единственият термостат, който става за новия климатик, се намира в „Железарията на Уейд“ там.

— Няма ли го в „Железарията на Уейд“ тук?

— Свършили са го, затова ще отида до Липтън. Няма да ми вземат пари за новия термостат, след като предишният е бил дефектен, но ако вие с Макс искате да имате климатик днес, трябва да отида дотам и да се върна със светкавична скорост.

— Ще отидем ние с Макс — предложи тя.

Той поклати глава:

— Не мисля, че е добра идея ти да излизаш. Освен това Макс свърши достатъчно. Ако той не беше говорил със собственика на магазина за електроуреди, нямаше да получа нов климатик в замяна на дефектния. Мисля, че доста ги стресна, за да ги убеди. И с осемдесет процента намаление счупеният климатик пак си е счупен, нали? Не е законно да се продава нещо, което не работи.

— Той така ли каза?

— Не, аз го казах.

Ели беше доволна от Макс. Не знаеше, че е направил това, докато беше навън с баща й.

— Би било от голяма помощ, ако някой може да отиде до Липтън вместо мен — призна Уилям. Замисли се за момент, после добави: — Всъщност термостатът няма да ми трябва преди четири следобед. Така ще имаме време да го инсталираме.

— Но нали каза, че трябва да отидеш и да се върнеш светкавично.

— Защото ще доставят климатика, а трябва да се подпиша и за нещата, които сестра ти е поръчала за градинското парти. Някой трябва да стои тук и да обяснява къде да поставят всяко нещо, а майка ти ще ходи на фризьор, маникюр и бог знае още какво. Днес пристигат сандъчетата със зеленина, утре още саксии, а цветята — в събота сутринта.

— Не могат ли Ава или Ани да ти помогнат, докато ние с Макс отидем за термостата?

— Ава не може да остави магазина си… ъъъ… тоест бутика си. Мрази, когато го наричам магазин. А Ани ще пристигне чак късно следобед. Освен това не е необходимо някой да ми помага. Просто трябва да се подпиша и да посоча къде да сложат саксиите и сандъчетата. — Той се усмихна и добави: — Ава ми начерта схема. А докато чакам, ще свърша някаква друга работа.