Идеалният мъж

Дванадесета глава

Отначало Ели се чувстваше нервна заради завръщането си вкъщи. Сега това направо я ужасяваше.

Лежеше будна и се взираше в сенките на стената, които хвърляше уличната лампа до прозореца на стаята й. Бяха говорили до късно с Мили, а сега не можеше да заспи.

Стаята й беше точно каквато я бе оставила. Любимите й книги си стояха подредени на рафта над бюрото. Леглото й беше с познатия розов юрган. На бюрото все още стоеше цветната порцеланова лампа, която двете с Мили бяха открили на един битпазар. В гардероба имаше дрехи, които не бе носила от години, но които не можеше да изхвърли. Тази стая бе нейното убежище.

Отначало не беше така. Когато я доведоха у семейство Уийтли преди толкова много години, беше ужасена и несигурна какво бъдеще я очаква; но Оливър и Мили й дадоха онова, от което тя се нуждаеше най-много — сигурност и любов, както и достатъчно време да свикне с промяната. Те отвориха дома и сърцата си за нея и тя никога нямаше да може да им се отблагодари за щедростта и добротата. Когато беше в къщата им, се чувстваше защитена.

Уинстън Фолс обаче си оставаше истинският й дом. Не го посещаваше често през годините и затова обикновено нямаше търпение да се върне, за да види семейството си. Този път беше различно.

Бяха минали почти осемнайсет месеца от предишното й посещение в Уинстън Фолс, което бе приключило катастрофално. Тя бе завела годеника си — Джон Ноубъл, за да го запознае с родителите си и сестра си Ава. Всички харесаха Джон много — особено Ава — и всичко като че ли вървеше добре… до втория ден, деня, в който Ели внезапно прекрати годежа си и си замина сама.

Родителите й знаеха какво се беше случило — те бяха в дневната, когато Ели се качи на горния етаж и отвори вратата на стаята на сестра си. Естествено, бяха ужасени и възмутени. Ава настояваше, че не искала да нарани никого, но бе прекалено късно за извинения.

Майка им не знаеше какво да прави в тази ситуация. След като крачи напред-назад из къщата няколко часа, тя реши никога да не обсъжда неприятната случка. Баща им не искаше да бъде заставен да заеме нечия страна, така че реши да остави сестрите да се оправят помежду си. Той проведе един дълъг разговор с Ава и за него историята приключи.

Ели се чувстваше съсипана и наранена, но когато се върна в града и се прибра в апартамента си, вече бе простила на родителите си за това, че не бяха изхвърлили Ава от къщата. След като се успокои, тя осъзна, че не може да очаква от тях да изберат едната си дъщеря за сметка на другата. Изпита огромно съчувствие към тях, особено към баща си. Бедният човек бе понесъл толкова много заради нея. Веднъж му беше казала, че знае, че почти от раждането си все му е създавала проблеми, а той само се засмя и заяви: