Идеалният мъж

Пета глава

Оказа се изненадващо лесна работа да открият коя е била русокосата бегачка на пистата.

Във всички новини показваха репортажи от района на болницата, който гъмжеше от агенти на ФБР. Всяка местна телевизия пусна материал за простреляния агент и издирваните престъпници. Коментарите в болницата относно инцидента не стихваха. Персоналът, доброволците, дори пациентите имаха желание да говорят за случилото се. Някои даже разкрасяваха впечатленията си.

Уилис Когбърн знаеше как действат клюките и се възползва от това. Облечен като разносвач от местен цветарски магазин, той влезе в болницата, понесъл цвете в саксия с картичка за агент Шон Гудман. Беше късно следобед и фоайето бе празно, ако не се брояха неколцината доброволци, които кръжаха край регистратурата в очакване да помогнат на всеки, нуждаещ се от съдействие.

Един възрастен белокос джентълмен, който според табелката на гърдите му се казваше Роланд, провери номера на стаята на пациента, записа го на листче и го залепи към яркочервената панделка, с която бе декорирана саксията, преди да я постави върху количката с други цветя, очакващи да бъдат разнесени до получателите им.

Не се наложи Уилис да пита къде се намира Шон Гудман. Трябваше само да завърже разговор с доброволеца и като се наведе леко напред, успя да зърне номера на стаята.

— Как е агентът? Надявам се, че ще се оправи — попита Уилис със съчувствие.

— Почти като нов е — обясни Роланд. — Един от санитарите ми каза, че вече са го преместили от интензивното в самостоятелна стая. Може дори да го изпишат вдругиден.

— О, радвам се да го чуя. — Когбърн поклати глава и добави: — Голяма суматоха е имало тук, а? Вие бяхте ли дежурен?

Възрастният мъж кимна енергично.

— И още как, но не видях нищо от стрелбата, слава богу. Дори не чух изстрелите.

— Всъщност как точно е станало?

Роланд нямаше търпение да сподели това, което бе чул, и когато завърши разказа си, един друг доброволец — Бил, допълни фактите:

— Аз чух, че мъж и жена бягали от федералните и внезапно мъжът се обърнал и стрелял по агента, който бил най-близо до тях.

Роланд се отпусна на близкия стол и подпря лакти на облегалките му.

— Да, и аз така чух.