Идеалният мъж

Първа глава

Първият път, когато разряза човешко гърло, ѝ се догади. Вторият път? Не толкова.

След като разряза още пет или шест, започна да усеща острието в ръката си като продължение на тялото си и да възприема всичко като напълно естествено. Вълнението отшумя, както и гаденето. Вече не усещаше пристъп на тревога, сърцето ѝ не се разтуптяваше бясно. Не ѝ призляваше от вида на кръвта. Тръпката си бе отишла, а при нейната професия това беше добрият вариант.

На д-р Елинор Катлийн Съливан, или Ели, както я наричаха близките и приятелите, ѝ оставаха само четири дни до завършването на изтощителната специализация по хирургия в един от най-натоварените центрове за спешна помощ в Средния запад. Тъй като травматологията беше нейната специалност, тя със сигурност бе видяла достатъчно обезобразени и осакатени тела. От нея зависеше да ги възстанови, а като старши специализант имаше и допълнителна отговорност да обучава специализантите първа и втора година.

Спешното отделение на болницата ,,Сейнт Винсънт" беше пълно от четири часа сутринта и Ели се надяваше, че довършва последната си операция за деня - зашиване на спукан далак. Тийнейджър, едва навършил разрешената възраст за шофиране, решил да провери колко може да вдигне камрито на родителите му, загубил контрол, колата се превъртяла няколко пъти край пътя и се приземила на покрив насред едно поле. За негов късмет, бил с колан и за още по-голям негов късмет, шофьорът, който карал на известно разстояние след него, видял всичко и веднага извикал линейка. Момчето беше докарано в спешното отделение достатъчно бързо, за да бъде спасено.

Ели оперираше, наблюдавана от трима специализанти втора година, които попиваха всяка нейна дума. Тя имаше вроден талант да обучава и за разлика от деветдесет процента от щатните хирурзи в болницата, не страдаше от прекомерно високо самочувствие. Беше невероятно търпелива със студентите и специализантите - докато те най-после не успееха да разберат какво прави тя и защо. Не третираше никой техен въпрос като прекалено глупав или маловажен, отговаряше на всички и това бе една от причините те да я обожават, а в очите на мъжете фактът, че беше ослепително красива, също оказваше влияние. Тъй като тя бе талантлив хирург и всеотдаен преподавател, всички бъдещи лекари се бореха да попаднат при нея. Иронията в случая беше, че не подозираха, че тя е по-млада от повечето от тях.