Мечтата

59

Алармата на телефона ми звънна и аз станах и се оправих. Отидох в стаята за гости и почуках на вратата, но не получих отговор. Влезнах и видях Мади да седи на леглото си и да си гледа нещо в телефона.

-Ти будна ли си?

-Не. Спя с отворени очи и ти говоря даже.

-Просто се учудвам. 4:30 е и след малко трябва да тръгвам.

-Да знам. Аз ставам. Гладна съм и едвам гледам дано храната да ме разсъни. - стана от леглото и мина покрай мен и слезе долу. Жал ми е за нея. Става толкова рано заради мен. С Мади ядохме и стана време да тръгваме. Взехме багажа ми и го качихме в колата и тръгнахме към летището.

Вече бяхме на летището и аз я прегърнах.

-След малко е моя полет. Ти можеш да си вървиш защото едвам гледаш. Легни отново и когато се събудиш ми звънни. Аз няма да съм все още пристигнала.

-Какви ги говориш? Може да съм сънена ама и сега мога да ти се скарам и набия. Няма да си лягам. Няма да си тръгна докото не се качиш в онзи проклет самолет, както си си го наумила.

-Добре де не ми се карай. - казах ѝ. - Когато си сънена си много раздразнителна.

-Знам.Опитай се пак да се свържеш с Вики.

-Да тя сигурно е будна в толкова часа. Ако ѝ звънна ще я събудя. И ще я събудя само за да види, че съм аз и след това да ми затвори телефона. Няма смисъл, така се разочаровам още повече. Най-добрата ми приятелка ми е сърдита, а аз не спирам да ѝ звъня вместо това д а отида там и да поговоря с нея. Каква глупачка съм само.

-Да ти кажа. Няма да е лошо ако отидеш там и да поговориш и с гаджето си и неговия най-добър приятел.

-Не ми помагаш и Джош не ми е гадже.

-А какъв ти е тогава?-попита и аз се замислих.

-Не знам.

-Не сте скъсали. На практика сте още гаджета. Макар и скарани.

-Да, добре. Аз трябва да тръгвам, защото след малко ще обяват полета ми. - казах ѝ.

-Не, не почавакай още малко. Моля те.

-Защо?

-Ам... Много ми се ходи до тоалетна. Изчакай да отида. - изтича на някъде и ми хвърли чантата. Мади тези дни е много странна. Със сигурност крие нещо. Но какво. С радост бих я попитала, но знам че няма да ми каже. Кой би си казвал тайните въобще? След около пет минути се върна.