Мечтата

41.

Две седмици по-късно.

Минаха почти две седмици и утре заминавам. През тези две седмици не се случиха много неща. С момчетата не се отделяхме. Блейк и Ноа бяха постоянно при нас. Опознахме се найстина много. И сега и с тях ми е гадно да се разделя. С Джош бяхме всеки миг заедно. Буквално. Започнах с Тик ток. И за това време събрах 5 милиона (колкото и странно да звучи). Е как няма да събера толкова. Така е като снимаш всеки ден с Sway house, както и hype. Най вече Чарли. Също започнах да качвам снимки в инстаграм. Таам вече съм с по-малко последователи. Скоро ще направя 230 хиляди. Радвам се от това, но не приятелите ми се радват още повече, защото всички от две седмици насам ми казва само Ти си голяма късметлийка или пък Другите за толкова време не събират и 100 хиляди . И понякога ме дразнят много. Но като си тръгна ще ми липсва.

В момента сме в Sway и момчетата играят на карти, а Джош си ме гушнал и аз рова на телефона. След малко ще ходим при hype. Защото и с тях трябва да се видим, или поне аз. Да всички ще ходим. Даже и ще спим там. И да никои не искаше, аз ги обедих. След като момчетата изиграха с една игра, ги накарах да тръгваме,защото ако се забавят още малко им казах че ще тръгна сама, а те като искат да идват. И разбира се тръгнаха.

Когато стигнахме Чейс ни отвори и седнахме и започнахме да си говорим. Джош все още не се беше отделил от мен и не мисля че скоро ще го и направи, все пак Тони е до нас и ни гледа доста лошо. Но май не е само заради това. Само като го погледна виждам колко му е гадно и колко болка има в очите му, но се опитва да го прикрие.

След около 6 часа ми е полетът. Толкова не ми се тръгва от тук че няма на къде. Не мога да повярвам че ще се разделя с второто си семейство. Ако си мислите че не съм говорила с родителите си и най-вече с по-голямата си сестра се лъжете. Почти всеки ден звъня първо на сестра ми да ѝ се моля да да го обеди да остана. Тя разбира се го прави, но родителите ми не  дават. Все ми казват че ще си идвам тук през ваканциите и няма да бъда много време далеч от тях. И аз не се давам и все им казвам че няма как това да стане. В България ваканциите са максимум 10 дена. Най-малката е 3 дена. Няма как да дойда тук за три дена. Аз на първия ден ще пристигна. На втория вече се оправям да си ходя, и на третия ден вече ме няма. Това няма смисъл. Даже веднъж се  обадих на мама поне 5 пъти само и само да ѝ мрънкам колко е различно часовото време и да ѝ казвам колко е безсмислено да си ходя и са ме премести тук и накрая на другия ден не ми вдигаше.