Срещата(продължение)

491 19 1
                                    

Тони:Хей готова си нали?

Аз:Да

Тони:Добре. Хайде качвай се.-каза ми и малко след това Мади извика:

Мади:И да я върнеш до 21:00.-каза, а ние с Тони се погледнахме и се засмяхме.влезнахме в колата и тръгнахме. По пътя беше пълна тишина, докато Тони не реши да я развали

Тони:Мислех си че ще се забравиш поне с половин час

Аз:Защо?

Тони:Ами почти всички момичета които познавам са така, но ти явно не си, ти даже подбрани. - каза и ми се усмихна леко.

Аз:А къде ще ходим?

Тони:Ще видиш

Аз:Хайде кажи ми де

Тони:Мне ще видиш близко сме.-каза ми. Офф това момче да гръмна от любопитство ли иска?
След около още 10минути колата спря. Тони слезе да и ми отвори врата. Леле какъв джентъл мен е бил само. След като слезнахме видях че сме на някъква скала. Но с твърде красива гледка.

Аз:Лаал!

Тони:Харесва ли ти?

Аз:Да много.

Тони:Личи си, гледаш с отворена уста.-каза и се засмяхме.

Тони:Хайде ела

Аз:Какво? Къде? - попитах, но той не ми отговори, а напрово ми хвана ръката и ме поведе на някъде. Вървяхме а Тони през цялото време държеше ръката ми и не я пускаше. След 5минути вървене спряхме. А гледката беше поразяваща. Виждаше почти всичко, но най вече залеза. Беше твърде хубаво че да е реално!

Тони ме придърпа да седнем и това и направихме. Седнахме никои нищо не казваше. Докато Тони отново не развали нелоеката атмосфера.

Тони:Никога до сега не съм те виждал с къси гащи.

Аз:Сериозно? - казах и започнах да се смея.

Тони:Да - каза и той започна да се смее.

И така завързахме нашия разговор. Докато не се съмни и не решихме да тръгваме при другите.

            *Две седмици по-късно*

Минаха две седмици от срещата ни с Тони. С него през тези две седмици се сближихме доста. Днес отново имаме среща. Оправих се (този път без помощта на Мади) и излезна от нас. Тони беше вече дошъл. Прегърнахме се и влезнахме в колата. По пътя не си приказваме нищо толкова важно. След като пристигнахме видях че сме на онова място където бяхме и първия път, но този път всякаш беше по красиво.

Мечтата Where stories live. Discover now