Мечтата

61

След като отговорихме на всички въпроси вече влезнахме в заведението при другите.

-Здравейте.- казахме с Джош на другите и те се изправиха.

-Здравейте и на вас.

-Боце Т/и не мога да повярвам за това което се случило днес. Честито.-каза Ади дойде и ме прегърна.

-Да това е повече от страхотно.- продължи Авани и тя и Амели също ме прегърнаха.

-Много благодаря момичета.

-Всички се радваме за теб. -усмихна се Блейк и седнахме и започнахме да си говорим .

-Така значи заминаваш скоро?- попита Авани с тъжна физиономия.

-Да. Така трябва. Трябва да завърша и след това ще дойда тук отново.

-Това ми звучи ужасно. Да се отделиш от приятелите си и най-вече от гаджето си не е много хубаво.-каза Амели и погледна към Блейк.

-Да, но пък се свиква. Защото не е и много лесно и да съм тук, защото съм далече от родителите си и като цяло от семейството си.

-Това също е толкова ужасно. - довърши Адисън .

-Да.

-Носят се слухове, че ти и Неса сте станали приятелки. Истина ли е ? -попита Авани.

- Носят се слухове или Антъни ти го каза? -попитах я с усмивка.-И да истина е.

-Не мога да повярвам, че си и простила. Такива глупости ни наговари за теб. -каза с отвръщение Амели и всички кимнаха с глава.

-И аз това казах. - каза Джош и сви рамене.

-Тя едва не ви раздели.- каза Брайс .

-Именно.- каза Джош и аз го сръчках леко с лакът в ребрата,а той ми се усмихна явно доволен че ме е подразнил.

********
Вече от два часа седим и си говорим за какво ли не и се смеем. Аз съм се вкопчила в Джош и той ме е прегърнал. Момчетата не спират да си правят шегички с нас, а ние не можем да не се расмеем обаче моят смях вече започва да спира,защото съм изморена от днешния ден и искам да си легна иначе скоро ще заспя в топлите ръце на Джош.

-Спи ми се. - казах му тихо докато приятелите ни си говореха и смееха.

-Знам.

-От къде?

-Усещам те. Все пак си в ръцете ми. Разбрах го още преди половин час когато спря да се смееш на глупостите на Брайс. - каза ми той и аз му се усмихнах леко.