Мечтата

29.

След като стигнахме и седнахме. Момчетата отидоха по стайте си за да се оправят и с Вики останахме долу. Докато си говорихме се зачудих кой ме е завел до болницата. Защото няма как да съм припаднала и със затворени очи да сущъм отишла до болницата.

-Абе Вики.

-Какво?

-Как рабрахте че съм припаднала. И как съм стигнала до болницата.

-Ами аз се чудих кога ще попиташ. Изпратихме Джош да те доведе и след малко той ни звънна и ни каза че си припаднала. В началото всички се притеснихме, защото не знаехме от какво, мислихме че си започнала вече да се храниш. Но това не е важно сега. След като ни звънна Джош ние тръгнахме към вас и след това те заведохме в болница. Звъннахме на другите и им казахме и те дойдоха. Притеснява хем се много. И след като ти се събуди разбрахме от какво е. И така. Изплаши ни. Аз мислих че Джош ти е казал.

-Мне Джош не ми е казвал нищо.

-Еми аз ти го казах. - по говорихме още малко и момчетата слезнаха.

-Хайде да ядем че огладнях. - казах им.

-Ти са сети. - каза ми Брайс.

-Хайде да си поръчаме китайско. - предложи Кио.

-Добре.

Поръчахме си китайско и докато го чакахме си говорихме.

-Ти днес ще останеш да спиш тук нали? - погледна ме Джейдън.

-Не знам.

-Хайде де. Ще гледаме филм. Ще се тъпчем. С Джош пак може да спите в една стая. - каза ни Антани, а ние извъртяхме очи.

-Може ще видя.

-Няма какво да гледаш. Оставаш. - настоя Грифин.

-Добре.

След малко ни пристигна храната и започнахме да се храним. След като се нахранихме на вратата се звънна. Аз изтичах и отворих. Пред мен стояха Тайлър и Нейт. Аз се мернах да ги прегръща. Не се бяхме виждали от много време.

-Хей как си маник. Разбрах за това което е станало. Съжалявам. - каза ми Тайлър.

-И аз. - допълни Нейт.

-Добре съм и няма нищо.

-Хей Т/и кои е?-дойде до мен Брайс. -Оо момчета. Какво ви води на сам?

-Дойдохме да ви видим.

-Добре. Нека влезем. - покани ги. Влязохме и те се поздравиха и с другите.