Мечтата

62

*Два месеца по-късно*

Вече от два месеца съм си отново в България. Преди два дни свърших учебната година. И да, утре е полета ми до Лос Анджелис. Отново никой не знае за това. Нямам търпение да видя приятелите си и отново да изкарам едно хубаво лято там. Нещото което най-много ми тежи е че в последните две седмици с Джош почти не общуваме. Аз нямах време заради тестове и други училищни глупости и нямаше как да ми звъни, както и аз на него. Това ме дразни толкова много. Заедно с другите поддържаме връзка и си говорим толкова колко и с Джош. Колкото до Неса, с нея отношенията ни са нормални. Пишем си от време на време, казва ми че няма търпение да си дойда.

В момента оправям багажа си и на вратата ми се почука:

-Влез.-извиквам и майка ми влезна седна на леглото ми.

-Не мога да повярвам, че пак стана време да заминаваш. - въздъхна тя, а аз се усмихнах.

-И аз но пък се радвам защото ще видя приятелите си.

-Не знаеш колко ми се иска да си тук в България при мен и баща ти. Но пък и не искам да те задържам от това да заминеш. За това с баща ти взехме едно решение.

-Какво? Моля те не казвай нищо лошо.

-Не мисля че е толкова лошо. Но пък да видим. -каза тя и аз затаих дъх.- Лошо ли е че ще учиш в Лос Анджелис?

-Какво?-извиках радостно. -Но как?

-Решихме че ще е по-добре за теб и твоето бъдеще, да започнеш да учиш там и да живееш, като цяло. - каза и аз извиках. - Но разбира се има и едно условие: Ще си идваш тук по-често през лятната ваканция. И по празници също.

-Само това ли е?

-А какво друго?-аз отново извиках и започнах да подскачам. Не мога да повярвам.

-Мамо, благодаря ти.-прегърнах я. След малко тя излезе от стаята и аз продължих с багажа си.

*На другия ден.

Току-що се сбогувах със семейството си. Ще ми липсват, но ще дойда скоро пак. Качих се в самолета и отключих телефона си. Реших да пиша на Джош. Попитах го какво прави, но той само видя съобщението и не отговори. Странно. Порових още малко на телефона си и след това явно съм заспала.

Събудих се от гласа на стюардесата, която обявяваше, че след малко ще кацнем. Разтърках очите си и отново взех телефона си за да видя дали Джош е отговорил. Все още не беше отговорил. Надявам се да не съм направила нещо грешно и да съм го засегнала с това, защо не исках никакви скандали. Толкова много ми липсва. Липсват ми всички.