22.

326 15 2
                                    

           *Две седмици по-късно*

Минаха две седмици от онова проклето парти. Всъщност след като мина това парти всичко се нареди прекрасно (с изключение че Неса не спря да се заяжда с мен, но Джош не ѝ отстъпи). С Тони ната са добре и то доста. Кио и Оливия са все още заедно Оливия си тръгна за малко но след това пак дойде. Вики и Quinton имаха малък скандал при които щяха да да се разделят и това и направиха и едвам не счупих главата на Quinton, но след това се оправиха и се събрах от ново. С всички си станахме доста близки (не че не си бяхме, но сега сме още повече). След около два дни има още едно парти. Пак ще сме всички, но този път в къщата на hype. Което всякаш е по-добре, защото сигурно ще остана да спя при Тони защото аз мързела ме мързи да ходя до нас

Днес няма какво да правя така че сигурно ще отида при Джош и другите, ама ще по-късно. Защото искам да прочета малко, а след това ще по рисувам,което ще ми отнеме поне два часа което е добре.

Всех си книгата и четох малко. След това ми се дояде и влезнах да ям. Пуснах си музика и се наядох. След това си взех скицника и се започна с драскането.

 След това си взех скицника и се започна с драскането

Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.

Рисувах това което не нищо особено.

След това се облякох и излезнах. По пътя както винаги ходех възможно най-бавно. Когато стигнах влязох и видях всичките насядали и да гледат нещо. Отидох до тях и ги гушнах, а те не отдели ха поглед от телевизора. Идиоти. Нищо отидох и си налях чаша с вода и се върнах при тях. Вече се бяха разсеяли малко и Вики и Quinton се гушкаха, което ми топлеше сърцето. Не знаете колко хубаво ми стана като се сдобриха. Всякаш камък ми падна от сърцето.

-Хей Т/И.-каза ми Джош и стана и ме гушна.

-Хей. Хайде да излезнем на вън. - казах им и се усмихнах.

-Добре. И без това алкохола и храната почти са свършили.-каза Брайс.

-Офф Брайс. - казахме с момичетата и извъртяхме очи.

-Е нали искате да излизаме. Ще се отбием и до Супермаркета. - каза ни той.

Излезнахме и тръгнахме към Супер маркета. Взехме каквото трябва и се върнахме за да ги оставим. И след това пак излезнахме и тръгнахме към един парк. Вървяхме около десет минути и стигнахме. Когато стигнахме и всички налетаха на люлките. Добре че на люлките нямаше деца, че бях сигурна че ще изгонят децата. Всички се качиха на люлките само аз седях на една пейка и от време на време си поглеждах телефона. Всички се забавляваха, не мога да повярвам че дружа с такива деца които са по-голямо от мен. По едно време една бапка им се скара за това че са прекалено за люлките и аз се пукнах от смях. След това те продължи аха да а се люлеят и едно малко момченце дойде и каза на Брайс "Хей свали си смотания задник от люлката, защото искам да се люлея". Брайс остана с отворена уста и всички започнахме да се хилим. Доста големи суми за лапе на 5-6 години нали. И затова е и смешно. След това решихме да си ходим.

Брайс все още беше с отворена уста след затапката на лапето. Грифин беше снимал клипче с детето и Брайс и всеки път щом той го пуснеш, всички се спуквахме от смех а Брайс се адосваше и правеше сърдити физиономии.

-Т/И ти обичаш децата и знаеш всичко за тях. Кажи ми нормално ли е това което каза това дете.

-Обикновено не е нормално, но беше много смешно. - казах смейки се и сложих ръка на рамото му.

Решихме да се пребираме. Щом се прибрахме се метнах на дивана. Охх един забавен следобед. Все още ме боли корема от смях.

Мечтата Where stories live. Discover now