Мечтата

40.

-Ами вие какво правите тук? - попитах Ноа и Блейк .

-Решихме да дойдем да ви видим. Но май ти не ни искаш. - каза Блейк.

-Не съм казала такова нещо. Даже обратното радвам се че сте при нас момчета.

-Да и аз. - каза Вики.

-Е аз ще си тръгвам после може пак да дойда. Не съм сигурна.-казах им.

-Защо ще си ходиш? - попита ме Джош и и тъкмо когато тръгвах към вратата хвана ръката ми.

-Ето нали ти казахме че не ни искаш. - каза Ноа.

-Защото съм тук вече поне три дена и съм с дрехите на Вики. Трябва да отида поне да се проблека. - игнорирах това което Каза Ноа.

-Добре но после пак ще дойдеш нали? - попита ме пак Джош и направи тъжна физиономия.

-Да Джош пак ще дойда. Не се бои. Няма да избягам. И май си станал много лигав, нещо.

-Не се оплаквай ти ме направи такъв. - каза и ме при дърпа в една прегръдка, а след това се целунахме за кратко.

-Добре хора. Чао. - казах им и излезнах и тръгнах към нас.

3 часа по-късно.

Минаха три часа от както, се прибрах в къщи. И се чувствам ужасно. Мама ми се обади отново и каза че след две седмици трябва да се връщам в България, заради училището. Не ме разбирайте по грешно искам да се върна в България на училище защото всички ми липсват, но просто това да оставя тук всички най вече Джош не искам да го направя. След като се върна в България, пет дни по-късно започвам училище. Но това не е най-лошото. Най-лошото е че трябва да отида сама без Вики. Защото Вики от две години не учи в България. И сега  сигурно си казвате, както си се справяла през тези две години така ще се справяш и сега. Ами има едно нещо. Преди две години се познавах само с Вики и не ми беше толкова голяма тежест да я оставя тук и да замина. Но сега... Да, вярно че ще има ваканции и ще мога да се връщам тук, но няма да ми стига. Повярвайте ми. Джош ми звъня няколко пъти, но аз така и така и не му вдигнах. Не искам да ме чува как рева. Да рева. Рева защото ще ми липсват. Рева както ще рева и след две седмици, и още една шибана. След десет минути хленчене и реване като малко бебе реших че ще стана и ще се оправя и ще отида при момчетата. Надявам се Ноа и Блейк да не са там. Не защото не ги искам, момчетата са страхотни. Не искам да ме виждат как изтрещявам за трети път пред тях. Първите два бяха когато Неса ми налетя, а втория беше днес когато се смеех като луда.