Мечтата

43.

Минаха две седмици от както вече съм си в България, официално. Да почнах училище преди една седмица. А през първата една седмица, не се случи нищо толкова итересно. Освен че Джош ми се обажда всяка вечер в 20:00 да се прибирам и още три пъти на ден. Отделно с момчетата се чуваме всеки ден на видео чат. През тези две седмици също бяха и рожденните дни на Кио и Куинтън, и аз много съжалявам че не присъствах на тях. Найстина. Просто това да им казвам честит рожден ден през камера и да не мога да ги прегърна е страшно гадно. Но какво да се прави.

В момента съм в час по математика.

-Т/и, Т/и. - викаше ме госпожата.

-Ъмм да.

-Какво ти става бе дете. Защо си толкова разсеяна? Никога не съм те виждала такава. Три задачи.

-Охх извинете.

-Няма извинете. - каза и ми посочи дъската, а аз измърморих нещо, което даже и аз не можех да разбера.-Хайде, за извинение трите задачи от пета задача. Хайде. - станах и отидох до дъската,взех маркера и госпожата ми подаде учебника си и аз започнах да решавам задачите. След като бях готова се обърнах към госпожата, за да видя дали задачите са вярни.

-Добре. Разсеяна си, но решаваш бързо и правилно. Браво. - каза ми и аз тръгнах отново към мястото си. - Ако спреш да си и разсеяна до другия ни час, ще е добре. А сега и домашното за този друг час. - каза госпожата и така часа ми, които беше последен и се радвам за това.

След като свърши и този час се прибрах и си легнах. Понеже днес беше петък нямаше да уча. Не че имах и много де. Все още сме в началния преговор.

По едно време получих съобщение. Погледнах от кои е и беше от Тони. Чакай те не спят ли в момента? Съобщението гласеше че не можел  да заспи и решил да ми пише. Аз му казах че няма проблем и че може да ми пише по всяко време.

След като спряхме да си пишем, реших че ще си раздвижа дебелия задник и ще се по разходя на някъде.

Докато се разхождах Джош ми звънна.

-Ти не спиш ли? - попитах го щом вдигнах.

-Не. Не мога да заспя.

-Охх и ти ли. - извъртях очи.

-Защо? И ти ли не си можела?

-Не. Тони.

-Тони? Говорила си с Тони.

-Не писахме си. Или по скоро той на мен.

-Аха. Нещо друго писахте ли си?

-Не, Джош нищо. Бъди спокоен.

-Спокоен съм. - каза ми и така започнахме да си говорим, аз му разказах за случилото се с госпожата по математика и той се пръсна от смях.

-Стига си ми се смял. Не съм мислила за съм мислила за друг, а за теб. Не разбирам защо се смееш.

-Мале Вики като разбере знаеш ли как ще се хили?

-Знам. Тя ми се хили на всяка моя простотия. Няма как и на това да не се хили просто..

-Охх няма ли да се връщаш вече. Липсваш на всички ни. От както си тръгна Тейлър и Нейт започнаха да идват по често. Между другото, Тейлър писа ли ти?

-Да. Писахме си когато заминах. Каза че ми съчувства.

-Съчувства?

-Да. Каза че докато ми пишеше нещата които да правя и не правя е бил до теб и е видял всичко и каза че ме съжалява.

-Какво? Найстина ли? - попита през смях.

-Даа. Между другото когато ми пишеш такива неща. Моля те поглежда кой е покрай теб. Не искам хората да ни смятат за още по странни.

-Добре. Обещавам. Е аз ще ти затварям, защото вече почва да ми се доспива. Утре пак ще ти звънна.

-Добре. Чао.

-Чао, любов. Липсваш ми.

-На мен ти повече.

-Обичам те.

-И аз.

-Чао

-Чао. - и така разговора ни завърши.

Здравейте хора. Ужасна част написах. Страшно кратка и страшно безинтересна. Ужасна съм знам. Даже мога да кажа че съжалявам за изгубеното време. Просто няма какво да пиша. Тоест имам но ме е страх, че няма да ви хареса. Но искам да ви помоля за нещо. Мисля да включа бившето гадже на Т/и (или по бившето) Може ли да ми предложите имена. Защото се сещам само за две и едното не ми допада, а другото е Тони. Нямам проблем да се казва Тони, но няма как и двете ѝ бивши гаджета да се казват Тони. Просто ще е леко странно. Моля ви не игнорвайте, а ми напишете просто едно, две имена и азе избера. Не хапя. Даже много се радвам когато видя коментарите ви. И в момента осъзнавам че авторската бележка ми е по-дълга от самата част.

Така че

Чао, хора.