Мечтата

32.

След като тръгнах и пристигнах в парка видях Тони седнал на една от пейките и ровещ на телефона си. Приближих се и за станах зад него. Той явно го осъзна и се обърна. Щом ме видя веднага се изправи и тъкмо да каже нещо аз го прекъснах.

-Не Тони няма да ти простя. Ти сам си го направи. Дошла съм за друго.

-Но от къде знаеше, че това ще ти кажа? И за какво си дошла?

-Трябва да говорим. - игнорирах първия му въпрос.

-За какво?-попита.

-Казал ли си на някои, че си ми изневерил?

-Не.

-Добре. А въобще някои знае ли че сме се разделили?

-Не.

-Защо ли и питам? Разбира се, че не си казал. - ударих се по челото.
-Добре а въобще някога ще им кажеш ли?-попитах, а той замълча и сведе глава на долу. - Добре приемам го за Не. Ще им кажем днес.

-Ние?-вдигна глава.

-Да ние. - по гладна ме объркано. - Не мисля, че сам ще им кажеш. Така че по-добре двамата. Но ако искаш ще те оставя сам да им кажеш. - вдигнах рамене

-А не не.

-Добре. Тони?

-Да..

-Може ли да си останем поне приятели?-попитах го.

-Разбира се че ще си останем приятели... Но бих се радвал да сме нещо повече от приятели.

-Спри се!?-казах и го шлепнах леко по рамото.

-Ауч. - направи сърдита физиономия и постави едната си ръка на рамото.

-Не те заболя.

-Да не ме. - махна ръката. - Е кога мислиш да им кажем?

-Днес.

-Днес?

-Да. Ако нямаш някакви планове с приятелката си.

-Нямам а и не ми е приятелка. Беше само за един два пъти.

-Както предполагах.

-Да. Между другото когато ми каза, че искаш да се разделим на партито каза и че ме виждаш за втори път с нея. Кога ме видя за първи?

-Нали помниш когато бях в болница?

-Да.

-И една седмица преди това имаше парти.

-Да..

-На това парти те видях за първи път с нея.

-И си си мълчава толкова време? - попита шокирано.