Мечтата

66

-Спри да ревеш защото всички те гледат. - каза ми тихо Брайс докато се  приближаваше още повече към мен.

-Брайс е прав. Джош не е свалил поглед от теб. Успокой се и нека си тръгваме тук.

-Да хайде. Нека да ти помогна.

-Не, не можем. Дойдохме преди малко не трябва да си разваляте вечерта заради мен. - Казах им и се отделих от Тайлър и изтрих сълзите си. - Моля ви. - казах отново, но те не ми обърнаха внимание и Брайс ме хвана под ръка и ме вдигна от дивана, а Тайлър взе чантата ми и тръгна след нас.

-Не трябваше да те карам да идваш. Трябваше да си останеш у вас и да не се разстройваш допълнително.

-Но аз...

-... Ти ще се прибереш в къщата си, ще спреш да плачеш и ще си пуснеш някой хубав филм. А ако не ти се седи сама можеш да ми се обадиш, а аз ще дойда да те взема и ще останеш при нас. -каза отново Брайс прекъсвайки ме докато излизахме през вратата и тръгнахме към колата. Толкова исках да споря с него и Тайлър  за решението, което взеха, но сама си знаех че остана ли на партито наистина нещата няма да станат по-добре. Като започнем с това, че едва гледам към Джош и Неса.

Точно когато Тайлър затваряше вратата на колата, аз проговорих отново:

-Ами Вики? Не мога да я оставя тук сама.

-Моля те спри да си измисляш оправдания да останем. Вики не е изобщо сама, и ти много добре го знаеш. - отговори ми Тайлър и без да изчака отговора ми затвори вратата и се качи в колата. Въздъхнах щом колата запали и потеглихме.

Когато вече бяхме пред къщата ми Брайс и Тайлър ме прегърнаха и ми казаха, че ще разкажат на Вики какво се е случило, за да не се "притеснявам". След като вече официално бях сама реших, че ще се изкъпя, а след това ще си пусна някой филм.

Да, знам главата е твърде кратка за да е истина, но все пак е разделена на две части. Реших да е така защото исках да кача нещо, за да не ме помислите за умряла.
Следващата част може би ще я кача към средата на тази седмица. Следващата част ще бъде по-интересна и дъгла.

Малък тийзър: Нашите две хубави гълъбчета ще се срещнат.❤