Мечтата

46.

Когато се събудих навън валеше. Погледнах часовника и разбрах че е един часа. За бога защо съм спала толкова? Протегнах се и си взех телефона. Чарли, Ади и Мади ми бяха писали. След като им отговорих, макар че знаех че те вече спят, станах и отидох в банята, а след това отидох в кухнята при майка ми и видях как тя готви. Отидох до нея и я прегърна в гръб.

-Защо не ме събуди, мам? - попитах и откраднах от моркова, които тя режеше.

-Опитах се, но спиш като пън. - каза ми. - Явно си се изморила доста вчера.

-Няма от какво. - повдигнах рамене.

-А говоренето до един часа? Какво е?

-Ти нали спеше?

-Това не означава че не чувам, знаеш че аз чувам всичко.

-Знам, мамо, знам. - казах ѝ и седнах а дивана. - Знаеш ли колко обичам съботите?  Както и теб. Ама теб повече. - казах ѝ с сладък глас.

-Ох, какво искаш пак?

-Ама нали знаеш колко много те обичам?

-Знам, знам. Сега кажи какво искаш?

-Ами мамо, нали знаеш че ми беше много трудно да си дойда тук от Лос Анджелис?

-На мен ми беше много по-трудно. Повярвай ми. Кажи защо повдигаш отново тази тема.

-Чудех се дали може пак да се върна там.

-Разбира се...

-Какво найстина ли? Супер.

-Не ме остави да довърша. Можеш да се върнеш там лятната ваканция.

-Чак тогава?

-Мхм. - поклати глава и взе лука и започна да го реже.

-Но аз искам да е наскоро. Няма да издържа чак до лятната ваканция. Та то минаха само три седмици от както съм тук, а искам да си ходя.

-Няма как да си ходиш. И толкова рано. Училището къде го остави?

-Маймата му на него.

-Какво?

-Ъмм...нищо. Просто искам да си отида да видя приятелите си възможно най-скоро. Дори и да е за малко. - казах ѝ. - Но не по-малко от пет дни.

-Може да отидеш за междусрочната ваканция.-повдигна рамене мама. - Тя е заедно с коледната мисля.

-Да. И ще прекарам Коледа там.

-Но аз на Коледа те искам тук.