Мечтата

39.

След около един час Ноа и Блейк си тръгнаха. А ние с Джош се качихме  в стаята му и си легнахме и си пуснахме телевизора.

-Т/и.

-Да?

-Вярно ли е че Тони ти е изневерил

-Ахх да.

-Защо не ми каза? - стана от леглото

-Защото вече няма значение.

-Въобще мислеше ли да ми казваш? - попита ме, а аз не отговорих нищо, а само сведох леко глава. - Не нали.

-Казах ти че няма значение, Джош.

-Да. Няма. Заради това беше в болницата. - повиши тон.

-И какво Джош? Минало е.

-Не, не е. - извика ми и се обърна към прозореца. А аз станах и отидох до него.

-Джош моля те да не се караме. И точно за това. Няма смисъл.- прегърнах го, а той се обърна към мен.

-Права си. Няма смисъл да се караме за онзи идиот Тони.

-Обещай ми. - казах и той сложи ръцете си на бузите ми.

-Обещавам. - целуна нослето ми.

-Благодаря ти. - прегърнах го.

-Хайде. Нека слезнем долу. Да се разсеем малко.-задърпа ме към вратата.

Когато слезнахме видяхме как Брайс и Грифин обработват някакво ново видео, Джейдън и Антани играеха игри с Кио, а Вики и Quinton просто ги нямаше.

-Хей хора. - казах им и с Джош си пуснахме ръцете и аз отидох и седнах при Джейдън, Антани и Кио, а Джош отиде при другите и започнаха да си говорят.

-Защо Вики и Quinton ги няма?

-Според теб? - попита ме Антани с повдигната вежда.

-Ъм, не знам. Може да имат работа двамата.

-Не позна мила моя. - каза ми Джейфън.

-Ей не я наричай така. - скара му се Джош, а аз се подсмихнах.

-А тогава защо?

-Защото Вики не му дава.-каза Кио.

-Значи има причина.-повдигнах рамене.

-Не. Просто не му дава. - каза ми просто Грифин.

-Или пък не му дава защото не иска да прекарва толкова време с идиоти като вас, за да не поглупява още повече. - казах им и всички ме изгледаха лошо.

-Хей това го чух. - провикна се някои и аз обърнах и видях как Вики и Quinton слизат по стълбите.

-Опа. - вдигнах ръце.

-Споко има нещо вярно. - каза Вики и седна до мен, а аз щях да се пръсна от смях.

-Да ама един от тези идиоти е момчето без което не можеш. - каза Джош и с другите момчета дойдоха при нас.

-И това е вярно. - казах станах и отидох до Джош и го прегърнах.

-Ако бяха някои други и се прегръщаха пред нас така щях да кажа че е лигаво и да спрът, но понеже сте вие няма да кажа нищо. - каза Брайс.

-Алл колко мило. Ами ти? Какво става с Адисън?-попитах.

-Шштт казах ти да мълчиш. - каза през съби.

-Опа извинявай.. Но все пак кажи какво става?

-Става това че сме заедно.

-Какво?! - възкликнахме двете с Вики.

-Леле това е страхотно. - изписка Вики.

-Да. Ще звънна на Адисън да идва. - казах и отидох за телефона си, Брайс ме спря.

-Недей. Отговорили сме си среща и ще дойде.

-Нима имаш среща с момиче? - повдигна вежда Грифин.

-Брат знаеш ли колко е красива и следка и хубава.

-И нима каза нещо такова. - каза Джейдън.

-Хора стига влюбен е оставете го. И по добре че е влюбен иначе е такъв идиот. - казах и Брайс ме погледна с обииствен поглед. - Стига си ме гледал така, казвам истината.

-Да благодаря. Много мило. - каза съркастично.-И да знаете че Блейк и Ноа меже да дойдат.

-Да между другото хубави момчета са. - каза Вики и Quinton я погледна лошо. Защо всички днес се ни гледат лошо?

-Ооо текат аим са още по-хубави. - казах ѝ тихо и Джош ме погледна с повдигната вежда.

-Какво каза?-попита ме той.

-Нищо.

-Я ела тук. - преметна ме на дивана и започна да ме гаделичка, а аз не спирах да се смея.

След 5 минути гаделичкане Джош спря. Видях две фигури надвесени над мен, но не можех да ги видя добре заради сълзите от смях в очите ми.

-Добре ли си? - подаде ми ръка едно от момчетата. Понеже беше с по светла коса предположих, че е Ноа.

-Къде е Джош? - попитах когато вече сълзите ми си отидоха.

-Каза че отива да ти налее вода за да се пооспокоиш малко.-отговори ми Ноа и в този момент Джош се появи и ми подаде чашата и аз отпих от нея.

Значи тази част я пиша поне три дена. А са по малко и от 800 думи. Какъв срам само.
Но...
И искам да ви благодаря за повече от 930 прочитания.
Обещавам че следващите части ще стават по-дълги. Или поне малко. Но не знам кога ще кача следващата част. Защото скоро заминавам на почивка. (не че ви интересува се)... Но да.
Това е. Чао хора.