Мечтата

49.

Отворих очите си и видях , че все още съм в Джош и всички са покрай нас и си говорят, а навън е толкова тъмно че не можеше да се види нищо дори и да светена уличните лампи. Все още бяхме край басейна и даже Тейлър беше дошъл с Нейт. Когато се размърдах леко Джош погледна надолу към мен.

-Събудила си се. -каза и целуна нослето ми.

-Да. -казах и се изправих леко . -Колко е часа?

-2:35. Доста си поспа. Явно си била доста изморена.

-Да.

-Т\ии .

-Тайлър! -извиках и се затичах към него, а той не прегърна и ме завъртя леко.

-Разбрах че си си дошла и веднага дойдохме с Нейт, но ти спеше, маник.

-Да и аз се радвам да ви видя всички. И съжалявам че когато сте дошли съм спала . Бях много изморена.

-Здрасти. -усмихна ми се Нейт и аз го прегърнах.

-Здравей Нейт. Хайде елате да седнем и да си поговорим. -казах и тръгнах към другите, а те вървяха след мен. -Е кога дойдохте? -попитах ги щом седнаха при другите.

-Малко след разправията ви с Неса. -отговори Тайлър и подаде една чашка на Нейт с нещо.

-От къде разбрахте?

-Когато бяхме точно на врата видяхме как Неса излиза ядосана и мрънкаща си нещо под носа. Свързахме нещата и разбрахме ,че със сигурност сте се сдърпали или нещо от този сорт. Когато влезнахме видяхме как спеше, а Джош те държеше и не отделяше поглед от теб. Попитахме другите какво е станало и те ни казаха. -отговори Нейт.

-Аха.

-Да. А сега разкажи как е в България. -покани ме Тайлър.

-Как да е същото си е. -повдигнах рамене.

-Как е училището там, така като при нас ли е? -попита Ноа.

-Всъщност не е точно като при вас тук. Едни неща са по-добре от колкото тук, други не.

-А приятели? -попита Блейк.

-Имам. Срещнах хората които ме предадоха, но им простих и започнах да излизам с тях.

-Там не беше ли и бившия ти? -попита Тони.

-Да.

-И на него ли прости. -повдигна вежда Джош.

-Да и сме само приятели сега.

-Защо се разделихте? -попита Клуинтън.

-Направи номера на Тони и ми изневери. -казах им просто. -По неговата свирка тръгнаха и другите или поне някои от тях и така осъзнах, че всички са предатели.

-Гадно. -каза Ондреаз.

-Да. Не го успорвам но ми показаха че са се променили.

-Нали няма да ни замениш с тях? -попита Брайс.

-Разбира се че не. Дори и да сгрешитекато тях няма да ви оставя. Нали знаете?

-Браво на моето момиче. -каза Джош и ме придърпа към и ме прегърна.

-Мама и тате са си все същите, както и сестра ми. Тъй че няма нищо друго.

-Много ми е интересно защо не каза на никои че ще идваш. Поне можеше да ни звъннеш когато си на летището да дойдем да те вземем. -каза Ондреаз.

-Трябваше да е изненада. Ако не беше щях да ви се обадя.

-А кога си тръгваш? -попита Тайлър

-След две седмици.

-Аха . А след това знаеш ли кога ще си дойдеш пак?

-Сигурно чак за лятната ваканция.

-Значи май?-попита Джош.

-Мне. В България от седми клас на горе се учи до юли месец. Най-вероятно ще е тогава.

-Чак юли?

-Да. Може и по-късно.

-Ами тогава ще е по-добре ние да дойдем при теб.

-Недейте. Не ви го препоръчвам. В България е голяма дране на кожите. Голяма скъпотия е . А и там. Не приемаме различни.

-В смисъл. -повдигна вежда Чейс.

-Ами ако дойдеш така както си сега лакиран. Най-малко да те наръчат гей. Най-много да ти се хвърлят на бой.

-Защо?

-Нали ти казах там не се приемат различни хора. И хайде да тръгваме, защото съм изморена.

-Останете да спите тук. -предложи ни Ондреаз.

-Не, не. Ще се пребираме утре може пак да дойдем.

-Добре. Щом така казвате. -каза Ковър.

-Чао хора. -прегърнах ги.

-Чао.

Качих не се по колите и тръгнахме към Sway .

Щом стигнахме влязохме и момчетата се местната на дивана.

-Аз отивам да си лягам.

-Да и аз идвам. -каза Вики.

-Чай ме и мен. -извика Джош и дойде и той.

Странно как Клинтън не дойде с Вики?

Качих не се и си легнахме.

Здравейте хора. Как сте? Надявам се добре. Това е новата част. Пишете как е станала. Къса е знам. Нищо.

Чао!

Обичам ви!💜