Мечтата

45.

В момента е 23:50 часа и аз говоря с момчетата. И сме на видео чат и гледам как Вики отиде до някъде, а Куинтън се беше намръщил доста. Кои знае каква глупост е измислила пак. И май се оказах права. Върна се облечена в тениска на Куинтън и шапката му, като си беше направила перчем с шапката.

-Бейб вече гаджето ти е момче. - каза тя на Куинтън.

-Супер вече съм и гей. - извъря очи Куинтън..

-Тамън. Ще имам още един приятел гей. - казах му и се засмяхме.

-Кои е първия? - попита Грифин.

-Джеймс Чарълс. - отговорих му.

-Ооо да. Ама сега след като и Куинтън е гей може да се съберат. - каза Брайс.

-Ама аз не съм гей. - отговори през зъби Куинтън.

-Да. Още по-добре. Ще дойда при вас и с Вики ще станем гаджета. - избазиках се.

-А мен къде ме остави?-обади се Джош.

-Опа. Извинявай Джош.

-Не или след като скъсаш с Джош и той ще свободен може Куинтън и Джош да се съберат. - каза Антани, а ние избухнахме в смях. Без Куинтън и Джош разбира се. Те си гледаха сърдито.

-Ааа, а Авана да тръгне с Грифин искаш ли? -попита го Джош.

-Илл не. - направи намръщена гримаса Грифин.

-Добре гора спираме до тук. Сега ми разкажете какво ще правите днес и  ако обичате ми спестете хубавата част, защото ще ме хване страшно много яд че не съм при вас. - казах им и те започнаха да ми разказват какво мислят да правят.

-А как мина твоят ден, любов? - попита ме Джош.

-Ами добре. След като ти затворих телефона седнах на една пейка и гледах в една точка докато не ми омръзна и след това се прибрах. И така до сега. - излъгах го. Не ми се се искаше да го правя, но нямаше как да му кажа, че съм излизала със старата си компания. И най вече че бившия ми за малко да ме целуне. Просто няма как.

-Аха. Разбрахме че си имала и изпитване на дъската от госпожата по математика. За това кога мислеше да ни го кажеш? - попита Брайс и буквално изглеждаше като майка ми.

-Ами щях да ви го кажа, ама като гледам вие вече знаете, мамо. - казах на Брайс.

Поговорихме до още малко и накрая им казах че ми се спи и ще си лявам и им затворих, а те казаха че отиват да тренират (момчетата разбира се, Вики седи на дивана и се тъпче с пица, гледайки в Тик ток, или взимайки на Куинтън телефона да му гледа чатовете), затова ѝ звъннах.

-Ти базикаш ли се с мен до преди малко си говорихме по видеочат, а ти ми звъниш. Нали отиваше са спиш? - каза щом ми вдигна.

-Штт. Искам да отидеш в някоя стая горе,да затвориш врата, ако искаш даже я и заключи, но в никъкъв случай не пускай на високоговорител. И говори по-тихо.

-Ъмм добре. - каза и изчаках. -Добре готова залостих на всякъде и говоря тихо. Сега ми кажи какво е станало и защо ме накара да се баракадирам така.-каза тя и аз си разказах какво се случи днес.

-Не знам какво да кажа освен да внимаваш. - каза Вики с тежка въздишка.сшед като спях да ѝ разказвам.

-Да внимавам ли?

-Да. Внимавай с Даниел. Внимавай с това което може да ти направи. - предопреди ме.

-Не може да ми направи нищо.

-Да виждам. Заради това едва не те е целунал. Добре че си се осъзнала на време. А сега гледай да се осъзнаеш на време, ако се опита и да те изнасили.

-Няма как да ме изнасили нали знаеш?

-Напротив има. Както едва не те е целунал, другия път може да те и изнасили.

-Да и аз мога да го съдя.

-Нищо пак се пази. И какво и моят фаворит Миро е бил там ли?

-Да и твоя любим Миро. Не се е променил много. Все още е като надрусан. Спокойно. Като ме видя не можа да ме познае. - Миро е бившото гадже на Вики. Преди да си захареса там Куинтън беше с него. И разбира се и той като Даниел реши да ѝ изневери. А тя найстина го обичаше много. И доста трудно го преодаля. Миро си изяде боя от мен все пак.

-Ама ти от къде знаеш че не се друса, минал е 16 може да прави каквото иска.

-Офф. Стига сме говорили за бившите ни. Кажи нещо друго интересно при вас има ли?

-Не. Нищо. Всичко е едно и също. Но скоро и ние почваме училище, тъй че ще сме квит. Но може ли да ми направиш една услуга?

-Да.

-Ще отидеш ли да видиш майка ми? Много искам да се видим. - попита ме. Майка ѝ работеше в една малко квартално магазинче, което беше близо до училището ми. И сега ако се питате как не съм отишла до там вече, просто ще ви кажа че не съм от хората които докато са на училище не излизат и ходят за мазен дюнер или каквото и да е неща за ядене. Не обичам.

-Разбира се че ще отида. Утре ще ти звънна когато ходя. Гледай за не си заспал пън, а да си хубава.

-Супер. Много се радвам. Сега чао и отивай да спиш. - каза ми.

-Чао. - затворих телефона.

За пореден път станахте свидетели на поредната скучна част.