Мечтата

37.

Събудих се от някакви викове. Джош не беше до мен от което се учудих. Оправих се и слязох долу. Когато слязох не видях никои освен Вики, която тъкмо седна на дивана. Приближих се и седнах до нея.

-Олл станала си. - каза ми.

-Да. Къде са момчетата?

-Казаха че имат да снимат ново видео на някаква състезателна писта или нещо подобно и тръгнаха, но казаха че и не знаят кога ще се приберат. - отговори ми.

-И това означава само едно...

-...Пак сме самиии. - изкрещяхме и си дадохме пет.

-Не мога да повярвам че пак ни оставаха.-казах ѝ и се засмяхме.

-Радвай се защото другия път казаха че ще ни вземат с тях, за да не правим глупости.

-Глупости? Пфф нас ни мързи да си вдигнем дебелите задници от дивана, пък те си мислят ще правим глупости.

-И аз това им казах.

-А Джош с тях ли е?

-Да. Той и миналия път щеше да бъде ако не трябваше да говори с онази коза Неса.

-Олл. Ами ти кога стана?

-Малко преди да тръгнат момчетата. Да ти кажа не мислих че ще станеш скоро.

-Защо?

-Зощото е 13:30, ако не и два вече.

-Знаеш ли? Сега като ми го каза се сетих че ако не ви бях чула щях да спя поне до 17:30.

-И добре че си ни чула защото щях да седя сама и да скучая до тогава.

-Да, но ако искаш и сега мога да се кача и да заспя на ново.-казах и тръгнах да ставам но тя веднага ме дръпна.

-Не недей моля те. Ще умра от скука.-каза и аз обратно седнах и започнахме са си говорим и да си правим закуска.

**************************
Три часа по-късно.
**************************

Минаха три часа. Момчетата още не са се върнали, което е малко странно. С Вики си говорим и ядем през пет минути нещо. Пуснахме си да гледаме да гледаме филма “365 дни„ след това пак ядoхме

-Ами то днес мислиш ли да спиш тук? - попита ме Вики.

-Не знам. - повдигнах рамене. - Не мисля.

-Ами ти къде беше? Когато исках да те събудя не беше в стаята си.

-Ами...бях при....