L○V€ V/$ HAT€

Глава 3

Беше изминала седмица от случката, резултатите от изпита бяха излезли, и вместо да се радвам.
Днес беше най-скапания ми ден. Щяха да идват родителите на момчето, и май и той. А бях казала условието на баща ми, не исках да го виждам до сватбата. Но те явно бързаха.
Бях се приготвила и чакахме, да престигнат.
Чух звънеца, и разбрах че вече бяха тук.
Някой почука на врътата ми. И аз не отговорих но все пак влезе. Беше Диди.

-Миличка...те са тук.-аз само кимнах и се исправих. Да тръгна към врътата, но тя застана пред мен, и ме погледна във очите и ме хвана за едната ръка.

-Ако не искаш този , брак не се съгласявай. Това че сме в Индия и браковете се ореждат, не значи че и твоя трябва да е такъв.-аз я погледнах и отговорих.

-Лельо Диди...поне това дължа на баща си.-и се усмихнах насила.

-Но...-аз я прекъснах със,поклащане на главата.

-Не ме е , молил никога за нещо. А майка ми, не можа да ме види като булка поне той. А и за първи път от толкова години, се държа като баща и говори със мен.-тя се разплака и ме прегърна, мойте очи също бяха насълзени. Но трябваше да съм силна.

Слязох долу, поздравих всички. И седнах но явно, младоженеца го нямаше. Явно и той беше на същото мнение като мен. Не изгаряше от желание да се жени. И по добре че не дойде.

-Е скъпа, до колкото разбрахме се казваш Шрея, завършила Право. Аз съм Ашвария а това е съпругът ми Сшарукх -заговори жената явно, беше майката.

-Приятно ми е! -отговорих скромно.

-Баща ти много се хвали, със теб дъще.-заговори мъжът...явно бащата .

-Ние сме родителите на...-беше прекъснат от позвъняване на звънеца. Аз се изправих, и тръгнах да отварям но баща ми ми каза да седна и че той ще отвори. Аз кимнах.

Баща ми отвори, и аз разговарях със родителите на момчето, когато изведнъж баща ми  влезе със човека който най малко очаквах. Кръвта ми застина. Да се срещна очи в очи със него... отново.

"Какво правеше той тук...да не би той..."

-Добър вечер, на всички.-каза със лека усмивка. Вече бях обедена че е той.

-Е скъпа да те запознаем със сина ни...Мохан.-каза майка му.

Ние още се гледахме, и не знаех как да рейгирам и чуствам. Ядосана тъжна, щастлива. Толкова емоцйи, в мен.