L○V€ V/$ HAT€

Глава 54.

Гледната точка на Шрея:

Следващата сутрин дойде по рано от колкото очаквах. Когато лежах в стаята си, умът м не можеше да исключи. Мислейки за всичко идали бях взела правилното, решение.

Все още не можех да повярвам, че е истинско. Не е сън...

Не знам как да се чуствам за всичко това. След всичко което ми бешеказал, Мохан ме накара да се чуствам виновна и егоистична. Той беше прав. Но и грешеше. Това което той се опита да каже, беше че не е трябвало да си тръгвам. Но трябваше. За да започна отначало.

Дори се замислих да си опаковам нещата ида си тръгна тихо.

Но когато видях широката усивка на синът ми, стигнах до заключение. Връщането беше, правилното нещо което направих. Освен това беше за един месец. След това, Мохан можеше да подържа връзка с Найл. Няма значение колко трудно щеше да е за мен.

Когато се събудих, ме посрещна изненада. Леглото ми беше празно,бях сама. Предполагам Найл е доста развалнуван да опознае баща си. Въздъхнах и станах, оправих леглото. Тогава изведнъж на врътата се почука.

-Влез.- прочистих гърлото си. Вратата се отвори и се показа не познато лице. Една възрастна жена около петдесетгодишна възраст влезе. Тъмната и коса беше свита на кок, и беше облечена в дрехи на прислужница. Забелязах нервното и изражение на лицето и.

-Могали да ти помогна?-попитах с малка усмивка. Тя посочи към леглото и преглътна.

-Тук съм за да оправя леглото.- каза тя влизайки по навътре в стаята, оставайки кутия с препарати на земята.

-О, няма проблем вече го оправих.-усмихнах се успокояващо. Очите и се разшириха всякаш от изненада и тя кимна.

-О, добре госпожице. Мога ли да направя нещо за вас? Почистване? Дрехи?-тя попита с дебел испански акцент. Поклатих глава и се усмихнах.

-Не, но благодаря че попита.-усмихнах се учтиво. Тя кимна взе кутията с препарати и излезе. Аз въздъхнах.

Не знаех че те имат прислужнуца.

Предполагам много неща са се променили...

След това се изкъпах, и облякох чисти дрехи.
Оправих косата си, оставайки я пусната.мислено си напомних че имам нужда от постругване.

Мислех да я скъся до ръменете но все още не съм решила напълно.

Докато слизах надолу, усещах в стомаха си балон от нерви. Днес отново щях да се изправя пред Мохан. Но с нова информация. Той ме мразеше. Всичко беше ясно на лицето му. И в очите му. Прелътнах и вдишах дълбоко, преди да вляза в кухнята.