L○V€ V/$ HAT€

Глава 41.

Гледната точка на Шрея:

Виждам че на вън започва да вали. По стъклото се появяват малки ситни капчици.

Мохан продължава да кара така бързо. Взима завой толкова остро и рязко. Поглеждам към лицето му и виждам колко е ядосан и как челюст му е затегната. Добре подредената му коса сега е леко разрошена от преди малко. Ядосания му поглед е насочен право напред.

-Мохан...намали караш твърде бързо!

-Какво правеше, с него?- изрича гневно през зъби.

-Мохан! Намали! Ще ни убиеш!

-Казах ти да стойш далеч от него, Шрея!

-Мохан! Намали!

-Заедно ли сте?

-Мохан!!-извиквам името му и го поглеждам в лицето. Виждам как поклаща глава и започва да намалява. Той също ме поглежда за момент с тъмните си очи.

-Отговори ми,Шрея!

-Не е твоя работа! Какво те засяга?

Виждам как затяга челюста си. Дишането му става бързо . Погледа му е замръзяващ.

Изведнъж отбива от страни на пътя и спира колата. Извръща се към мен и ме гледа яростно.

-Какво правиш!? Напълно полудя!? Защо се държиш така!?-извиквам към него гневно.

-Защо правиш това, Шрея!? Искаш да ме вбесиш ли?!

-Какво правя , Мохан?

-Това с Сайд...

-Няма нищо между мен и Сайд, Мохан! Нищо!-изричам категорично и го поглеждам в очоте.

Той поклаща глава и на лицето му се появява онази отвръщаваща усмивка пълна с ирония, студенина, омраза...

-Отново поредната лъжа...

- Щом не ми вярваш, защо ме питаш?!

-Подяволи те ,Шрея! - извиква гневно и откопчава колана си. Поглеждаме с такава ораза че ме кара да настръхна. Сърцето ми се свива от начина който ме гледа.

-Спри да ме лъжеш! Омръзна ми от лъжите ти!

-Не съм те лъгала!

-Значи аз съм сляп, така ли? Грешно съм видял значи?

-Няма такова нещо! Той се опита да ме целуне!

-Колко удимно...

-Защо ли въобще ти обеснявам!

-Каквото и да кажеш ще е лъжа...