L○V€ V/$ HAT€

Глава 46.

Гледната точка на Мохан:

Сутринта в събота всички я обичат нали?

Работите упорито през седмицата, и най накрая получавате два дни да си починете.

Кой не ги обича?

О , да. Точно така, аз.

Въдъхнах махнах завивката от себе си и станах от леглото.
Кръката ми се плъзнаха в меките ми италянаски чехли. Прокарах ръка през рошавата си коса и влязох в банята.

Обичайното ми рутинно място. Съблякох тениската си и свалих долнището си на пижамата си.
Първо се искъпах, преди да използвам тоалетната и да си измия зъбите. Когато приключих се върнах в стаята ми бялата кърпа беше все още беше около кръста ми.

Извадих си изгладена риза, съчетах я с панталон. Прокарах ръце през мократа ми коса, напомняйки ми че трябва да я пострижа. Прокарах гребен през косата си заглаждайки я назад. Огледах тоалета си за поседно, преди да сляза долу без да обувам чорачи или обувки.

Когато влязох в кухнята бях посрещнат от добре познатия аромат на палачинки.

-Добро утро, Мохан.-Соня исписка показвайки белите си зъби.

Започва се...

-Добро утро.-промърморих в отговор. Седнах на масата в очакване закуската ми да бъде сервирана. Чинията с палачинки беше поставена пред мен. Усетих целувка по бузата си преглътнах, без да обръщам внимание на това.

-Това ли е всичко -г-жо Кхана?- горката прислужница Джоузи попита Соня. Тя скръсти ръце пред гърдите си, напомняйки ми че са фълшиви. Тя погледна към Джоузи сбръчквайки носа си.

-Да, Джоузи. Свободна си и запомни следващия път се искъпи, преди да дойдеш тук не искам лоши миризми наоколо из въздуха. - каза тя. Джоузи кимна и преглътна преди да излезе от кухнята. Соня изпуфтя, преди да се обърне към мен.

-Хората в наши дни.-промърмори тя. Ченият пред нея имаше омлет. Често не я разбирах. Тя нямаше да яде палачинки защото не са здравословни. Но ще яде омлет.

Те бяха почти еднакви неща...

-Е, как спа?-попита тя, отхапвайки от омлета си. Прочистих гърлото си, не искайки да говоря с нея. Нашите разговори винаги бяха ненужно, скучни или за нея.

Не можете да ме вините преди да сте я чули как говори.

-Добре.-казах аз въздъхвайки, и довършвайки закуската си. През останалата част осещах и очите по себе си, и когато погледнах към нея тя се усмихна. Довърших закуската си, и се качих по стълбите, без да казвам на Соня къде отивам и какво ще правя.