Глава 8

41 3 0
                                    

От озни път, с Мохан не си говорехме. Минаха два дни. Излизаше и се прибираше късно. А аз си седях в хотела. И четях. И днес го нямаше а беше късен следобед. Сигурно пак ще си дойде късно.

Реших да се обадя на Диди. Все пак тя сигурно щеше, да знае как да постъпя. Или някакво решение.

-Здревей, скъпа. Как си? Как е медения месец?-толкова въпроси на един дъх.

-Чакай , чакай. Позволи ми да ти обесня.-казах и през смях.

-Добре, как си?.

-Добре , физически.-отговорих и с по сериозен тон. Не знаех точно как да и обесня.

-А псехически?-попита ме тя.

-Диди, с Мохан...аз не знам как да постъпя. Нали ме разбираш, за онова.-беше ме срам.

-Ахам, ясно. Скъпа виж, това става помежду другото.-започна да ми обеснява.-искам да кажа, че той трябва да претприеме първата стъпка.

-Диди, той ...я претприе но аз съм глупачка. Оплаших се и избягах. След това и го одблъснах.

-Ох момичето ми, оплашила си се. А и не си знаела как да претприемеш. Затова ме слушай внимателно.

Гледната точка на Мохан:

Бях отново в бара, и казиното на хотела. Седях по цял ден до късно. Не исках да я претискам и да се чуства оплашена от мен. Затова се прибирах, когато заспиваше и излизах преди да се сабуди.
Не знам какво ми става, но тя ми действаше усобено странно. Не можех , като с другите просто да се държа с нея. Тя беше друго. Видях часовника на ръката си. Беше 01:25. Затова испих и последната останала течност от уискито си. Оставих го на бара. И тръгнах към стаята си на втория етаж.

Отключвах стаята, и пред мен имаше  ароматизирани свещи. Бяха навсякъде. Ухаеше хубаво. Влязох навътре и погледнах към леглото нея я нямаше. Имаше листа рози вместо това. Огледах се за нея. Беше до врътата на терасат с гръб към мен.

 Беше до врътата на терасат с гръб към мен

Oops! Bu görüntü içerik kurallarımıza uymuyor. Yayımlamaya devam etmek için görüntüyü kaldırmayı ya da başka bir görüntü yüklemeyi deneyin.
L○V€   V/$   HAT€ Hikayelerin yaşadığı yer. Şimdi keşfedin