Гледната точка на Шрея:
Алармата , не спираше да звъни. Огасих я , станах със радост. Защото знаех че днес е последния ми изпит, и вече щях да се дипломирам и да започна собствен бизнез. След смърта на мама, ни беше много тежко, на татко и на мен. Бяхме доста заможни хора. Като се смята във град Делхи. Обичах го тук се родих изучих и като и така загубих най- скъпия за мен човек.
Изкъпах се, преоблякох се със любимите си дрехи. Слязох във кухнята , там беше старата ни помощница Диди но аз не я приемах като такава , защото тя ме отгледа след смърта на майка ми. Бях на 12 когато тя почина. Когато имах най голяма нужда от нея. Но господ ми изпрати Диди тя беше на околу 65 г. И от както се помня е тук.
-Добро утро Диди.-влязох и я прегърнах във гръб тя беше на печката и правеше любимата ми закуска пържени филйики със яйца.
-Добро утро цвете.-Така ме наричаше от малка. Погледнах чисовника на стената и разбрах че щях да закъснея ако се размутавах още. А исках да намина през храма.( за индйиците Храм е като за нас църква.)
-Мммм..много вкусни, но трябва да тръгвам..чаоо.-грабнах още една от чинията и тръгнах, защото щях да закъснея.
-Но не се нахр...
-Взех си чао Диди..пожелай ми късмет.-Провикнах се , вече потчти на вън до колата на шуфюора ми.
-Късмет дъще , късмет.-обърнах се забързо и я видях че се усмихва и , отвърнах с същото.
Вече патувах,бях доста развалнувана. Цяла седмица не спирах да уча, исках да е перфекно. Дано като вляза да не забравя всичко.
Отворих леко прозореца си, днес времето беше чудесно, топло и слънчево. Попринцип тук няма зима в Делхи. Само може да е малко хладно като пролета и да видите да вали дъжд, но не и сняг.
Вятъра влизаше през прозореца, и ми действаше успокойтелно. Баща ми и тази сутрин, го нямаше. Попринцип от както майка ми умря той многорядко се прибираше и се засичахме. Може би се прибираше, само да се преоблече и излизаше пак. Все казваше че има много, работа.
Добре че беше Диди, и не бях толкова самотна.
Колата заби, рязко спирачки, и ме искара от мислите.
-Престигнахме г-це, звинявам се за рязкото спиране.
-Няма проблем.-аз го погледнах, и видях че тръгваше да слиза за да ми отвори но аз дигнах ръка. Да спре и че мога и сама.
Не обичах да приемам хората, като слуги. За мен всички бяха като равни.
أنت تقرأ
L○V€ V/$ HAT€
عاطفيةИстория за омраза и любов, за принуден брак заради пари. Но дали няма да се превърне във любов или ще си остане само омраза. Непознати или влюбени. Шрея: Савсем обикновено момиче, със много метчти. Но принудена да спре да метчтае заради, грешките н...
