L○V€ V/$ HAT€

Глава 57.

Гледната точка на Шрея:

На лицето ми изгря усмивка, докато гледах Найл как прави картичка за баща си. Искаше да сподели щастието и вънението си, че се е срещнал с него. Той реши че с картичка ще е по добре отколкото да го каже в лицето му.

Беше очарователна идея...

Използваше палитри от цветове за рисунката си. Усмихнах се и погледнах надолу към скута си, играеки с ръцете ми. Въпреки че седех тук и гледах как детето ми е щастливо да прави картичка за баща си, умът ми беше на друго място.

Мислех си за Мохан, и за внезапния разговор който проведохме снощи.

В сазнанието ми беше още пресните му въпроси, и се чудех защо ми ги задаваше точно снощи. Когато се блъснахме, в тъмногот се виждаше в погледа му че имаше много мисли в ума си. Любопитството ми над деля и го попитах но той ми отвърна с върпрос.

Когато си тръгна помисли ли за мен? Помислили за мен как ще се почуствам когато разбера за Найл?

Казах му всичко каквото и на себе си. Мислех за него, как ще рейгира, и колко проблеми мога да му навлеча. Затова аз не му казах. Найстина се почуствах зле, дори и виновна. Но когато му казах причината, той ми се усмихна безчуствено, и ми каза че ще рейгира по различен начин. Затова го попитах защо.

Защо?

Беше казал той.

Но не можех да оставя така нещата. По някаква причина чуствах че сякаш имаше много повече.

Също така се зачудих защо, той исаше да знае? Всичко беше толкова внезапно. Реших да попитам Мохан за това. Тази сутрин но не , го намерих. Мисля че е отишъл на работа.

-Майко.-чих Найл да казва, откъсвайки ме от мислите ми.

-Да?-прочистих гърлото си, обръщайки се към него с усмивка. Той се ухили, показвайки ми белите си малки зъбки и ми подаде оранжъва картичка. На нея имаше малка фигурка която държеше ръката на по голямата облечени в бакетболни облекла.

-Това е невероятно, Найл.-казах му. Погледнах за да видя дали имаше някъкво послани. Обаче нямаше нищо.

-Благодаря майло. Това сме аз и татко, играейки баскетбол. -Той се усмихна, и аз му отвърнах с такава.

-Щ напишеш ли нещо, вътре?-попитах го. Прокарвайки пръсти по върха на косата ми преглаждайки я назад. Той кимна, и ме целуна по бузата преди отново да се настани на мястото си за да напише нещо. Усмихнах се.