L○V€ V/$ HAT€

Глава 43.

Гледната точка на Мохан:

Спомням си треперещия и глас, докато изричаше тези думи. Гласът и беше испълнен с болка и тъга. Не звучеше като моята , Шрея. Ангелът ми не говореше така. Спомням си отговора и преди три години когато я попитах какво я прехванало. Тогава бяхме още женени.

Любов,Мохан. Помогна мида осъзная тъжната истина.

Обичам те Мохан!

Мразя те Мохан! Ненавиждам те! Проклинам деня в който те срещнах! Ти си лъжец!

Поклатих глава на себе си, опитавайки се да истрия болезнените и думи, който утекваха в ума ми. Сякаш ми се подиграваха , опйтваики се да получат реакция от мен. Не бях я виждала вече една седмица, истече и едната седмица която подписах да работи с мен. Включих радиото в колата , надявайки се че това ще ми помогне да се успокоя.

Останалата част от пътя ми мина бързо. Радиото ми помогна да забравя за думите на, Шрея. Паркирах колата си в запазения ми район и взех, куфарчето си, преди да сляза и да затворя врътата.

Накрая заключих вколата преди да вляза в зградата. Подминах страховитите погледи, на служителите ми, който работеха и ме гледаха докато, вървях към офиса.

-Добро утро г-н, Кхан.-казаха няколко души но не им обърнах внимание. Игнорирах ги, стискайки челюста си. Когато най накрая стигнах до офиса ми. Без да обръщам внимание дори на Соня. Бях исценирал всичко с плана за сватбата за да може , Шрея да си признае че ме обича. Но...

Затръшнах врътата на офиса ми зад мен и се насочих към бюрото ми. Седнах на стола и поклатих глава на себе си. Затворих очи, поемайки си дълбоко въздух.

-Синко.-чух познат глас който принадлежеше на баща ми. Бяха с майка ми тук от два дена. По бизнес. Но не знаеха нищо за Шрея.

Не можех да се занимавам с него точно сега.

-Не сега , татко.-промърморих все още държейки очите си заворени.

-Спокойно идвам тук с мир. Тук съм да поговорим. - каза той. Гласът му звучеше спокоен и развеселен. Сдържах коментара си и отворих очи.

-За какво?- въздъхнах в раздразнение. Той повдигна вежда към мен, преближи се и седна срещу мен.

-Тук съм да обсъдим, бизнеса. - той замълча, и ме погледна с пресвити очи.

-Какво има синко?-той попита. Поклатих глава въздъхвайки и се
изправих.