История за омраза и любов, за принуден брак заради пари. Но дали няма да се превърне във любов или ще си остане само омраза. Непознати или влюбени.
Шрея:
Савсем обикновено момиче, със много метчти. Но принудена да спре да метчтае заради, грешките н...
Не можех да заспя,поредна нощ. Реших отново да сляза в кухнята за топло мляко. Но се спрях, светлина превлече погшеда ми. Спрях пред врътата и виждах че под нея влизаше светлина. Протегнах ръка натиснах дръжката и подадох леко глава. Видях Мохан беше зад бюрото си, задълбочен в компютъра си. Дори не е усетил кога бях влязла.
-М-Мохан.-спрях. Той вдигна главата си и погледна към мен, леко беше изненадан.
-Шрея? Защо не спиш?-той попита погеждайки часавника си.
-Бих те попитала същото. Слязох долу за чаша мляко, не можех да заспя надявах се то да ми помогне.-той гледаше към мен и кимна леко.
-Аз имам още малко работа и ще лягам и аз.-отговори ми леко той. Откъсвайки погледа си от мен.
-Добре, лека нощ.-кимнах и тръгнах към врътата.
-Лека, Шрея.-той каза с дрезгава глас. Бях до врътата и се обърбах към него, той гледаше в мен учаквайки да проговоря.
-С-смяташ ли че бихме могли да бъдем приятели, отново?-прошепнах. Устата му се отвори леко, и се замисли. След минутно мълчание.
Той леко кимна.
-Заради детето ни, разбира се.-аз побързах да кажа. Той кимна усмихвайки се леко.
-Приятели.-прошепна.
-Но...това не узначава е съм ти простил, Шрея.-изтреля той. Усетих разочарование, но и това ми стигаше. Растръсих се от мисълта си и се усмихнах леко.
-Стига ми да сме, приятели.-прошепнах леко с надежда.
Той се изправи от стола си, и с леки движения и крачки застана пред мен. Бавно се протегна и сложи ръцете си на лицето ми.
Ups! Ten obraz nie jest zgodny z naszymi wytycznymi. Aby kontynuować, spróbuj go usunąć lub użyć innego.
Очите ми се разшириха, при контакта. Поставих ръката си леко на неговата. И той като чели се осъзнал и отвори уста да проговори. Очите му пак станах твърди а не меки като до преди малко.
