История за омраза и любов, за принуден брак заради пари. Но дали няма да се превърне във любов или ще си остане само омраза. Непознати или влюбени.
Шрея:
Савсем обикновено момиче, със много метчти. Но принудена да спре да метчтае заради, грешките н...
Четях си книгата във стаята, погледнах часа беше околу. 22:48. Приготвях се за лягане, оставих книгата на нощното си шкафче. И чух шум от терасата ми. Стреснах се , но и помислих че може да е от вятъра. Не обърнах голямо внимание. Но шумът се повтори. И тогава се исправих от леглото. Реших да проверя. Тръгнах със леки стъпки, реших да взема една ваза за всеки случай, за самозащита. Видях сиует на човек, и тръгнах да го нападна, но се спънах във дългите завеси. Който имах закачени на терасата си. Да но човекът, който нападнах ме хвана. А очаквах да падна на земята. Отворих очи, не можах да му видя лицето, защото беше покрито. Със пердето. Протегнах ръка не сигурно. И оплашено.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Когато установих кой е , се одръпнах като попарена. "Забога какво правеше тук."
Той се усмихна, и тръгна към мен.
-Какво, правиш тук. И как се качи забога.
-Имам си начин малката.-продължи да върви към мен.
-Какво искаш, от мен.-и продължих да вървя назад.
-Не мога ли да видя, годеницата си?-наблегна на последната дума. И аз се потпрях вече на , стената. Нямах вече къде, да избягам. Защото ми препречи и двете страни с ръцете си. Доближи се много близо до лицето ми бяхме на , сънтиметри.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Н
е знаех как да постъпя, бях като парализирана от близоста му. Усетих аромата му . Дахът му срещу лицето ми. Доближи се по близо. Помислих че ще ме целуне, не мога да излъжа че не ми хареса идеята. Но той отклуни лицето си, към връта ми. Докосна усните си съвсем леко на връта ми. Дишането ми се учести. Претворих очи, какво ми ставаше, чуствах се замаяна и толкова слаба. Осещах, пеперуди във стомаха си. Имах чуството, че се подмокрих само от това му действие.Стиснах очите си, както и юмруци. Да но изведнъж усетих хладнина. Всеедно се отделечи. Отворих очите си.... нямаше го."Какво ми ставаше...въобразявах ли си?"Започнах да се врътя, из стаята. Да се оглеждам. Дори излезнах на терасата, но и там го нямаше."Боже санувах ли? Но беше толкова, реално. Усните му, топлината му. Влезнах във банята, да си измия малко лицето. Щом се погледнах, бях червена като домат. Ако това е било сън, мисля че нямаше да изглеждам така и чуствам.
