История за омраза и любов, за принуден брак заради пари. Но дали няма да се превърне във любов или ще си остане само омраза. Непознати или влюбени.
Шрея:
Савсем обикновено момиче, със много метчти. Но принудена да спре да метчтае заради, грешките н...
Преоблякох се в другата стая, и слезнах долу. За вечерята на празника. Слизах по стълбите когато, Мохан се провикна отгоре. Аз се обърнах и той заслиза по тях и стигна до мен и ми прошепна близо.
اوووه! هذه الصورة لا تتبع إرشادات المحتوى الخاصة بنا. لمتابعة النشر، يرجى إزالتها أو تحميل صورة أخرى.
-Ще довършим започнатото от по-рано. Няма да се измъкнеш този път.-аз се усмихнах, и той тръгна напред а аз бях цялата почервеняла. Той се обърна забеляза че не вървях. И ме хвана за ръката и ме поведе към масата където бяха всички.
Всичките погледи бяха към нас, а аз още повече се почуствах не удомно. Дръпнах си ръката но той затегна хватката си.
-Хайде деца къде се губите. -Попита баща му, майка му на Мохан. Побърза да ни предвари и да отговори вместо нас.
-Скъпи, нали трябваше да се изчистат от боята и да са чисти за вечеря...не задавай повече въпроси.-и ни намигна и се подсмихна.
-Да , точно така татко . Майка е права.
-Ахам...добре тогава седнете.-ние го послушахме, щях да седна до баща ми и братовчет му на Мохан но той се прокашля и ми показа с погед да седна до него. Аз извъртях очи и седнах до него и баща ми.
Много му харесваше да ме конрулира. Което на мен не ми харесваше.
-Скъпа найстина ли си добре тук.-разговарях с баща ми в градината.
-Да татко защо си мислиш че не съм?-го попитах леко притеснена. Да не е да знаеше нещо.
-Не аз просто...се претиснявам като баща нали знаеш.-аз го хванах за ръката, и го погледнах в очите.
-Татко, аз съм голямо момиче вече, мога да се защитавам и сама. -Той кимна и ме целуна по чилото.
-Е аз ще тръгвам , стана късно апък и повечето гости си тръгнаха.-аз поклатих глава прегърнах го и тръгнахме.
Засякохме се на врътата с Сидхарт и майка му.
-О каква изненада.-каза Сидхарт. И се обърна да ме погледне. А аз отбяхвах погледа му.
