История за омраза и любов, за принуден брак заради пари. Но дали няма да се превърне във любов или ще си остане само омраза. Непознати или влюбени.
Шрея:
Савсем обикновено момиче, със много метчти. Но принудена да спре да метчтае заради, грешките н...
Влязох в къщата затваряйки врътата зад мен. Изморена прзявка излезе от устните ми крайки очите миндасе насълзят.
Най накрая. Помислих си.
Върнах се след дълаг работен ден. Състоящ се от срещи и още срещи.
Главата ми пулсираше от мигрена, ине усещах тялото си. Но дшевното ми състояние беше друга история. Устните ми се извиха в лека усмивка преди да мога да я спра. Бях...донякъде се върнах отново към живота.
Бях близо до излекуване.
Преди четри години когато бях, диагностициран с думата депресия. Това беше защото имах чуството че имам дупка в сърцето. Дълбока болка се беше появила в мен при загуба на присъствието и. И предателството и. Не можех да работя нормално. Докато работех в офиса вкъщи, навсякъде мислех за нея.
Чуствах се безжизнен...
Нямах изтински смисъл да живея. Жената която най накрая бях заобичал си беше тръгнала от мен за втори път. Не сама а с нашето дете. Бях нарънен лошо.
В кратък период от време приблизително пет месеца , бях толкова превързан към Шрея и да си тръгне с едно писмо след вечерта която имахме..а след години и втори път ме остави. Просто ме разби.
Всички около мен Соня майка татко, Джаксън. Дори и близки колеги забелязъха промяната в мен. Затова бях принуден да се срещна с лекарите. Против моята воля. И точно в онзи ден разбрах от какво страдам.
Депресия .
Още бях нарънен но сега...някъкси всико беше далеч, както и предателството.
Бях близо до излекуване на депресията ми.
Е, така мисля.
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
Още не се бях срещнал с доктора да потвърди това. Но самия аз чуствах тялото си отвътре да работи. Всичко толкова бавно. И това беше само заради двама човека.
