Глава 13.

43 2 2
                                    


Гледната точка на Шрея:

Бях в двора, и четях книга когато дойде есемес на тефона ми. Взех телефона и погледнах. Беше от непознат номер. И пишеше в съобщението.

"Ела на този адрес , Мохан не е добре не казвай на нйкой.".

Станах рязко от пейката, и очите ми се насълзиха на момента.
Знаех до някаква степен че Мохан се занимаваше с незаконен бизнес. Но все ми казваше че е в безопасност.

Веднага влязох вътре качих се до стаята си. Да си взема чантата, и излязох на бегом. Слава бога че никой не ме видя, веднага спрях първото такси което видях. Качих се и му казах адреса от телефона си и потеглихме.

"Дано да си добре Мохан, дръж се идвам."

Плачех а дори не го бях видяла още в какво състояние е .

Гледната точка на Мохан:

Престигнах на мястото, беше пусто и имаше нещо като склад повече преличаше на зграда без прозорци и доста стара.
Заоглаждах се за Рея и защо ме повика точно тук. Имаше нещо самнително.

-Мохан.-аз се обърнах, бях още до колата си.
И тя беше зад мен, до входа на зградата.

-Защо ме повика тук , Рея?!

-Защо ли найстина, това ме питаш. След пречиненото което ми пречини.

-Виж, какво нямам време за игричките ти. Нали се разбрахме.

Гледната точка на Шрея:

Бях зад някаква зграда, слязох от таксито. И платих и той потегли, не бях много спокойна след гледката тук.
Беше толкова плашещо, а и дали найстина Мохан беше тук ранен.

Нямаше какво да му мисля, затова тръгнах напред и някакъв мъж застана на два метра от мен. Преличаше на горила. И това вече беше съмнително, плашещо.

-Ела те насам г-жо Кхана, ще ви заведа при г-дин Мохан.

Аз се замислих, но се сетих че може да е много зле, затова кимнах и той тръгна на някъде и аз след него.

Стигнахме, до някаква нещо като стая. И аз се заогледах но нямаше никой. Аз се обърнах към мъжа и той седеше до врътата.

-Къде е Мохан, нали щеше да ме заведеш при него.

-Погледнете през прозореца.

Аз погледнах, не веднага фокусирах двете фигури който седяха там. Беше една жена и Мохан срещу нея, говореха нещо. Чуваха се. Щях да извикам, към него но видях как хвана жената за ръменете и я придърпа към него си. И след това изострих слуха си.

L○V€   V/$   HAT€ Tempat cerita menjadi hidup. Temukan sekarang