История за омраза и любов, за принуден брак заради пари. Но дали няма да се превърне във любов или ще си остане само омраза. Непознати или влюбени.
Шрея:
Савсем обикновено момиче, със много метчти. Но принудена да спре да метчтае заради, грешките н...
Извиках името му. Веждите ми бяха свити в объркване, когато търсех детето ми. Не можех да го намеря никъде. Претърсих втория етаж но не го намирах.
Надявам се че е долу.
Започнах да слизам надолу по стълбите малко по забързано. Точно сега беше времето за банята му. Исках да го изкъпя по рано тази вечер защото ще е по лесно от колкото, по късно защото ще бъде изморен.
-Найл!-отново извиках леко задъхвайки се. Свих усните си от раздразнени и притесение.
Като майка може да е странно да се претиснявам толкова за него и да проверявам нуждите му постоянно и да се уверявам че е добре. Понякога мога да се почуствам и разочароващо.
Но и като майка беше естествено да се претиснявам за детето си. Това беше черта при всяка, майка.
Изпуснах въздишка когато видях, че холът е празен.
Трябваше да е някъде тук.
-Найл!-извиках отново,надявайки се че ще получа отговор. Но не получих нищо.
-Господи, помогни ми.-промърморих на себе се. Проверих всяка стая на първия етаж но не го открих. Спрях в хола, слагайки ръце на хълбоците си и издишах тежко. Направих две минутна почивка, преди да тръгна да го търся пак.
-Най-...-точно когато щях да извикам отново, кракът ми се подхлъзна на дървения под. Изкрещях усещайки как изгубих равновесие и очаквах падането си.
И както винаги, то не се случи.
Чух бързи стъпки преди да бъда хваната в силни мусколести ръце.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Ръцете му бяха поставени ниско на кръста ми, спирайки падането ми, а лицето му беше само на няколко сънтиметра от лицето ми.
