L○V€ V/$ HAT€

Глава 56.

Гледната точка на Мохан:

Седях на ръба на леглото ми, краката ми докосваха студения под, докато превръзвах нарънената си ръка. Излиза че удрянето на ръката в стената не е най добрия начин да изкараш гнева си. Е, това е което чух от баща си.

На лицето ми се появи усмивка когато, се сетих за детето си.
Той можеше да оправи деня ми само с присъствието си.  И след като го изведох за сладолед можех да усетя част от мен да...блести от щастие.

Беше странно...

Не отдавна се бях пречупил психически.  След нейното...напускане бях усетил още повече как емоциите ми бяха умряли. Но детето ми сега се появи в живота ми и усетих как една част от мен отново е жива.

Беше лудост...

Още беше една част от мен нарънена, не физически , а емоционално. Емоциите ми бяха изиграни от нея. Независимо дали тя го знаеше, или не аз още копнеех за нея. Но никога нямаше да и го кажа. Не исках тя да си мисли че съм, и простил.

Защото истината е...че не съм.

Въздъхнах, отрязъх превръзката и сложих лепенка. Облизах усните си осъзнавайки се че мисля за нея.

Колкото и да отбягвах да мисля, за нея тя всееоще беше в ума ми.
Всее още бях в шок от внезапното и завръщане. Но не можех да не се замися за красивото и лице.

Тя всее още беше красива и все същата, която винаги е била. Умът ми ме върна в момента в който разговаряхме в парка.

Двамата се разхождахме с достатъчно растояние един от друг. Усмихнах се наблюдавайки детето ми как тичаше и скачаше околу въртележките, с сладоледа в ръце. И двамата се насочихме мълчеливо към празната пейка, и двамата седнахме, оставайки празно пространство между нас.

Беше тихо, единствения звук който се чуваше беше от детето ни което скачаше от вълнение и се смееше.

-Благодаря ти.-чух тих шепот. И погледнах към нея, но смо за секунда.

-Благодаря ти че ни изведе. И че плати, найстина нямаше нужда. И обещавам че ще ти платя,щом се върнем вкъщи.- тя промърмори. Засмях се развеселено. Тя спря и погледна надолу и захапа, долната си устна.

-Всичко е наред.-пречистих гърлото си.

-И не е нужно да ми връщаш, парите. Той е и мое дете.- казах и очите ми се насочиха към Найл, който си играеше на пързалката.