L○V€ V/$ HAT€

Глава 48.

Гледната точка на Шрея:

Откъснах се от мислите си и излях макароните в две купи. Поставих вилици в всяка една и ги сложих, на масата за храненене. Взех каната с портокалов сок налях в две чаши.

-Найл,обяда е готов!-извиках,оставайкичашитес сока на масата. Чух далечни стъпки който се приближаваха насам.

-Да! Макарони с сирене!-Найл запляска. Аз се усмихнах наблюдавайки го как сяда и започва да яде от храната си.

-Наслади се, и не забравяй не се говори с пълна уста.-пропомних му. Той кимна щастливо, ядейки храната си.

Знаех че обича това ястие.

Върнах се в дневната откривайки купчина цветна хартия навсякъде. Направено не от кой да е а от, самия Найл. Въздъхнах вдигайки хартията, подреждайки я на масата.

Забелязъх друга червена хартия, която лежеше на земята. Вдигнах я поглеждайки към нея, свих вежди когато видях думи, а не рисунка или драсканици който обикновено прави.

Захапах долната си усна когато започнах да чета.

"Скъпи таттко, където и да си. Здравей татко аз съм , Найл синът ти. Аз съм на пет години, скоро на шест. Мама ми разказа много за теб. Тя каза че си висок мусколест. Тя дори ми каза че преличам на теб, но аз не вярвам защото е невъзможно някой да изглежда толкова добре като мен.

Както и да е това не е важното. Пиша ти само защото искам да те познавам. Майка ми обеща че един ден ще мога да се срещна с теб. Нямам търпение този ден да дойде. Искам собствен супергерой. Мама ми каза че си супер готин и богат.

Надявам се да те видя скоро татко. Нямам търпение да те нарека татко. Всички в училие го правят, и ето една тайна, това ме натежава, и ревнувам малко. Надявам се скоро да се видим и може би ти аз и мама, ще бъдем едно семейство.

От Найл.

Откъснах очи от писмото, осетих как в стомаха ми нещо се преобръща, и очите ми се замъгляват. Никога не съм се замисляла че без баща на около това може толкова да се отрази на Найл. Не ми харесва. Не ми харесваше мисълта че той копнее толкова за баща. Той копнееше да има тук баща който да го учи на бащински неща. Найл искаше да има връзка с някого.

Намръщих се и въздъхнах. Имаше вътре в мен вина и съжаление. Само на петгодишна възраст и имаше такъв интерес за баща си. Но не можех да го виня. Имаше право да знае къде е неговия баща.