История за омраза и любов, за принуден брак заради пари. Но дали няма да се превърне във любов или ще си остане само омраза. Непознати или влюбени.
Шрея:
Савсем обикновено момиче, със много метчти. Но принудена да спре да метчтае заради, грешките н...
Дните вървяха добре с Мохан се разбирахме добре. Често отсъстваше, но не исках да го питам имах му доверие. След като ми каза че не е имало нищо. Не исках да бъда ревнивата съпруга.
А днес беше Холи, " денят на цветовете." И цялата къща беше уживена. Роднини на Мохан бяха тук, баща ми дори и Диди. Днес всички бяха си вкъщи. Усвен Мохан. Пак имаше някаква не утложна работа.
Гледната точка на Мохан:
-Виж , какво това дете трябва да го махнеш.-вече нерви нямах за да и го повтарям. А тя ми цивреше.
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
-Моля те, не ме карай да го правя. Аз те обичам. -Ме молеше тя.
-Не можем да го оставим, разбери ако разберат наще, ще ме изгонят.-и казах вече на предела на нервна криза.
-Заради тех или...заради нея а?
Аз я погледнах, и тръгнах към нея.
-Казах ти да не я споменаваш, ясен ли съм?!-тя поклати оплашено глава.
Хванах я за ръката, и я искарах от апартамента, и я качих в колата. А тя не спираше да реве.
-Престани вече, не искам да те виждат така в болницата.
Бяхме пред кабинета, чакахме да я извикат.
Бях и обещала че ще и купя къща,и ще и дам пари от добра сума.
-Рея-и ние погледнахме към сестрата, и тя кимна да потвърди че е тя.-заповядайте моля.
Тя се исправи и тръгна , обърна се да ме погледне и аз и кимнах. Тя влезе вътре и затвориха врътата.
Мина околу един час, вече вървях напред назад. Не можех да си намеря място. И накрая се отвори шибаната връта. Погледнах натам и видях същата сестра от по рано.
-Вие ли сте с г-ца Рея?
-Да , как е тя?
-Добре е чакаме да се събуди от опойката. Трябва и почивка , и добри грижи.-аз кимнах и тя ми подаде рацептата, в която бяха написани лекарствата. Аз ги взех , и седнах отново да чакам.
