Ние Сме Част От Сделката * Книга Първа

Untitled Part 3

Ейдън

- Аштън Гласс ли?- в гласа на Джей има силно учудване след като му разказвам за срещата си с Остин гадняра Фокс.

- Да, по дяволите- трябва да изчукам това момиче, а после да я зарежа. Чак тогава мога да получа колата си- въртя се из стаята все още под емоция от разговора.

- Ти въобще знаеш ли кое е това момиче?- Джей ме гледа все едно съм някакъв идиот.

- Да ти кажа честно, не ме интересува- падам на дивана- заради нея сключих тази шибана сделка.

Облягам назад главата си на облегалката и се вторачвам в белия таван. Все още не мога да повярвам, че се забърках в тези глупости.

- И какво толкова е направило това момиче, че Фокс така се е озлобил към нея?- присъединява се към разговора ни Ава, но дори не я удостоявам с отговор. Дяволски съм ядосан. Вярно е, че сменям момичетата като кърпички, но винаги съм избирал от сладураните коя да ме задоволи. Тази особа дори не съм я виждал в колежа. Надявам се поне да има някаква прилична външност.

- Знаеш ли, кой е баща й , Ейд?- Джей ме рита леко в пищяла за да му обърна внимание.

- Е, ще чукам дъщеря му, не него.

Ава се киска и хвърля по мен една розова възглавничка докато се присъединява на дивана.

- Баща й е Едуард Гласс и този човек притежава половината от горите в Орегон, както и голяма фабрика за мебели. Чувал ли си за " Green Wood"?

Разбира съм, че съм чувал. Значи тя е богата кучка. Играта започва да придобива цветни краски.

- Това момиче е родена със сребърна лъжичка в устата. Мислиш ли, че трябва да се забъркваш с нея?- предпазливо ме гледа приятелят ми. Но неговите "проповеди' само ме амбицират- няма да се спра.

****

В понеделник сутринта вече имам няколко идеи в главата си. Фокс малко ме осветли. Мацката е първокурсничка. Бизнес- мениджмънт или нещо подобно...финанси. Само, че това е различно от моята специалност. Как да направя така, че да се засечем в една аудитория?

Както обеща- Фокс ми даде ключовете от колата ми.

- За сега можеш само да я ползваш- все едно съм във филм. Подигравателната му усмивка кара юмруците ми да се свият. Но няма връщане назад- влязъл съм в хорото и трябва да го изиграя.

От сестрата на един познат, който учи в моя курс, разбирам какви лекции посещава госпожица Гласс. От дългия списък избирам "маркетинг". Преподавателя Мейсън Иънг е страхотен човек и мисля, че мога да го убедя, макар две седмици след започване на семестъра да ме включи в курса си. Срещам го при кабинета на Декана.

- Господин Иънг, сър!- спирам го.

- Да, кажете- явно се опитва да си припомни кой съм.

- Палмър, господине. Ейдън Палмър- протягам ръката си за ръкостискане и той я приема.

- С казво мога да Ви бъда полезен, господин Палмър?

- Разбирам, че малко съм закъснял с това- пристъпвам смутено крак на крак- Но ми е необходино да посещавам Вашия курс по маркетинг.

Веждите на учителя се вдигат нагоре.

- Как така, младежо? Припомни ми твоята специалност в този колеж.

- IT- технологий, господине- отговарям и гърдите ми се свиват. Дали ще ми откаже?

- Не мисля, че за компютърните програмисти е интересен маркетинга, но ще се радвам да посещавате лекциите ми, господин Палмър. Явно желаете по-широка обща култура. А сега ме извинете, трябва да се видя с Декана.

- Благодаря- извиквам след него, но не знам дали вече ме е чул.

Бинго. Вече е направена първата стъпка.

След няколко часа паркирам Camaro-то пред кампуса, където ще се състои съдбоносната среща с госпожица Гласс. Преди да вляза в сградата вниманието ми привлича момиче, което слиза от Ford Fairlane 1965. Леле, дори подсвирнах. Не знам кой ме спечели повече- тази секси мацка с късите си кожени канталонки или невероятния автомофил. Ето нея бих я изчукал- точно на капака на нейния Форд.

Удивлението ми нарства, виждайки сладураната да влиза в същата зала към която съм се запътил. Тя също ме забелязва. Какво по дяволите? В ръцете й се появява фотоапарат и то не някаква куча марка, а професионална Leica. Дядо ми обичаше тази марка фотоапарати. О-па- тя май, че ме снима. Виж ти. Виж ти.

В залата влиза Мейсън Иънг, но не му обръщам внимание. Не мога да откъсна поглед от красивото момиче пред мен. Явно съм й заприличал на някакво хахо, защото тя облизва средния си пръст и ми го показва подигравяйки ми се. Не съм виждал по-еротично движение от момиче. Мамка му- надървих се. Леко, леко, приятелче.
Обаче не само аз съм видял "еротичното движение".

- Госпожице Гласс, бихте ли обяснили какво правите?- думите на преподавателя сякаш ме залепят за чина и в някакъв унес наблюдавам тази, към която е насочен интереса ми, да се отправя отпред при катедрата. Мамка му и късмет. Вече "се запознах" с извесната Аштън Гласс...и май няма да е толкова трудно, както си го мислех първоначално. Тя е много горещо парче и много, много ми допадна. Леле...задника й е превъзходен.

-