Ние Сме Част От Сделката * Книга Първа

Untitled Part 22

Аштън

Multnomah е едно невероятно място. Още влизайки във временната ни спалня с Ава- очите ми зе залепят за големите френски прозорци през които се вижда езерото, заобиколено от треви и красиви цветя, следвани от ниски дървета и храсти. Бог е сътворил прекрасни неща. Увлечена по красотата дори не чувам Ава да бърбори как е прекарала тук няколко лета в миналото. Просто кимам и взимам фотоапарата си , правя снимка, а после измествам фокуса за да направя още. Накрая улавям момент в който Ейдън и Джей се суетят покрай барбекюто.

- Стига си го зяпала, Аштън! Спомняш ли си- аз и ти имаме работа, заснемане на фотосесия- Ава разбира, че не ми е интересна историята й от детството.

- Извинявай. Просто ми харесаха няколко кадри- отпускам фотоапарата.

- Да, да и Ейдън е на преден план- подсмихва се и излиза на верандата- Какво ще кажеш да направим няколко снимки от този ъгъл на фона на езерото.

- Разбира се- превъртам филма, но усещам вибриращия телефон- Само да видя кой се нуждае от мен.

Тя леко стъпва по дървения док, а аз виждам съобщение на Ози-" Скъпа тук всичко е под контрол, така, че си почивай пълноценно. А ако Палмър те ядоса- винаги можеш да постъпиш с него както към Луси Уайт. Засмивам се. Преди да тръгна го бях запознала с намерението да изкарам уикенда с Ейдън и приятелите му, а историята с Луси Уайт е от моето детство. Тя беше момиче, което ме тормозеше в училище. Тогава в един от часовете по физическо възпитание " уж случайно", я ударих с топка по носа. Никой не разбра умишлеността на действията ми, но Луси го осъзна и престана да се занимава с мен.

- Хей, брилянтната фотографка- ще дойдеш ли в кондиция? Напомням ти за нашата цел- крещи Ава от платформата и виждам да е застанала в поза сякаш рекламира дънките, които е обула- Calvin Klein.

Движа се в различни посоки, търсейки подходяща светлина и нареждам да замръзне. Leika щраква, запечатвайки красивия задник на Ава. После правим още кадъра в който искам да се видят дългите й крака. Тя се усмихв и се върти като порцеланова фигурка. Увлечена съм във фотографирането, но усещам пронизващия поглед на мъжа, който ме интересува, върху себе си. Я да видя дали малко да го изпотя.

- Ава ще ми направиш ли и ти малко фотоса?

- Наистина ли?

- Само трябва да натиснеш този бутон.