Ние Сме Част От Сделката * Книга Първа

Untitled Part 20

Аштън

Още треперя от напрежение, когато се скривам зад вратата на дома си. Заставам от вътрешната й страна, задъхвайки се. Изскърцването на колела, ми показва, че Ейдън си е тръгнал. Не мога да се сетя кога за последен път съм била бясна на себе си...заради глупоста и наивността си.

- Да не би да е умряла котката?- Лукас изглежда от известно време наблюдава душевното ми гърчене.

- Може и така да се каже. Сам ли си?

- Нали ти казах, че Алекса ще е при баба си и за да ти покажа колко съм отговорен- се обадих на лекаря и уредих посещение. След един час съм на преглед- брат ми изтегля дъвката си и я навива на пръста.

- След един час? Щегуваш ли се?- изхлузвам маратонките и сядам на дивана.

- Не си ли ти, тази, която все ми натяква, че съм небрежен към здравето си?

- В момента нямам никакви сили. Не знам как ще отидем до клиниката- вдигам краката си на мекия подлакътник.

Лукас се надвесва над мен и продължава да дъвче дъвката.

- Разочароваш ме, сестричке. Три години ходиш на конна езда, една година тренираш тай бокс и нямаш сили?

Напомнянето на "конна езда" свива стомаха ми и за да изхвърля Ейдън от главата си ще е необходимо да направя нещо, а не да се държа като стъклена Барби.

- Добре, добре. С колко минути разполагаме.

- С петнадесет. И, Аш- забравих. Татко се обади.

- Кога? Защо?- спирам на третото стъпало.

- Бях още в училище. Нищо страшно, но се връщат по-рано.

- Как така?

- Някави малки проблеми във фирмата. И се размърдай да не закъснеем.

Оплезвам му се и изчезвам към втория етаж. Преобличането ми отнема пет минути, останалите десет седя на стола пред тоалетката и гледам тъпо в огледалото. Защо Ейдън постъпва по такъв начин с мен? Какво правя аз? Мисля непрекъснато за него...Ти не трябва да се привързваш към красавеца, Аш. Напрягам мозъка си и си спомням думите на Ози-Той е шибан сваляч; Чука и бяга; Припомни си Тимоти Фрийман. Подобно на буболечки, мислите се разпръсват, смесвайки се със сивото ми вещество. Погледа накрая се избистря и се средоточавам върху друго бельо, което съм приготвила да се преоблека. Не мога да оставя със същите бикини до които Ейдън се докосна днес- все едно да нося отпечатъка му върху себе си.