Ние Сме Част От Сделката * Книга Първа

Untitled Part 6

Аштън

Не очаквах да видя отново този самодоволен задник в лекцията Йънг. Не спира да ме изпива с поглед и проскърцвам със зъби. Заглежда се в краката ми. Какво, тъпанар? Тези крака не са за теб.

Професора щрака с пръсти за да привлече вниманието на аудиторията.

- Добър ден, дами и господа. От следващата седмица започваме да работим по докладите. Това не е елементарна дейност , затова сега ще мина по редиците за да си изтеглите партньори. Жребий, мили мои.

Когато достига Палмър, той произнася името ми със същата отвратителна самодоволна усмивка, докато очите ми се разширяват от тази съмнителна "случайност".

- Е, двойките вече са определени, така че започнете да работите, колеги- спокойния тембър на преподавателя ме връща в реалността.

Спасителен звънец и се изтрелвам към изхода, но чувам бързите стъпки на идиота след мен. Настига ме когато съм близо до колата си и започва разговор, от който не ми пука. Направо ми иде да го ударя веднъж с бухалката, която е на задната седалка на автомобила. Момчето е настоятелно. За момент улавям и другия идиот- Остин Фокс и това ме кара да сменя тона на разговора.

- Виж, изморена съм. Имаш два дни да се подготвиш по задачите от този списък- подавам му лисчето и се качвам във Форда. Адреналина ми е на макс.

*****

Тази вечер Миранда ни е подготвила друга "изненада" и това е непланирана ваканция с баща ми. Те одавна не са ходили никъде заедно и този път тя е проявила инициатива за дестинация Хавай. Като си помисля, че аз толкова много исках да посетя това място още от шестгодишната си възраст...

Сутринта ми започва в седем с релаксираща музика и шумът на океана. Ставам бодро от леглото и се поглеждам в огледалото до шкафа. Раните ме подръпват и събличам пижамата наблюдавайки какво направиха лекарите. Сега на мястото на белезите има татуировки, които си направих миналото лято- скорпиони. Галя единия и си спомням как ме изхвърли от колибата - кървяща. Паднах в прахта изоставена. Ако не беше Ози да ме закара бързо до болницата, може би щях да умра.

- Какво по дяволите си обула?- внезапно се показва главата на приятеля ми през прозореца, визирайки старомодните дълбоки бикини.

Стресна ме, но се радвам да го видя.

- Не мога да бъда непрекъснато с шедьоври на "Victoria's Secret". Те са за специални случаи.