Ние Сме Част От Сделката * Книга Първа

Untitled Part 16

Аштън

Когато влизам в къщи- виждам Лукас спокойно да пече любимия си мазен бекон. Не знам как може да обича толкова тлъста храна. Това, което ме вбесява обаче е лежерното му поведение. Аз не съм спала цялата нощ, занимавайки се с мексикански главорези, битки, вулгарни епитети, а той- все едно нищо не се е случило- приготвя си закуска човека. Удрям го ядосано в гърба и залита.

- Откачи ли?- недоумява, но говори тихо- Щях да си изгоря ръката.

- А трябва. Имаш ли идея какво ми се случи?

- Не, но ще ми разкажеш.

Грабвам кухненската кърпа с намерение да го ударя- Шибания кокаинов крал...По дяволите, брат ми- изкрещявам.

- По-спокойно, Аш. Наблюдават ни. Ако искаш пии малко от успокоителните на Миранда- кимва към големия френски прозорец и виждам съседа ни Дженкинс излязъл на верандата и пие сутрешното си кафе- много добре вижда как се разправяме.

- Как успя да се забъркаш с тези изроди?- снишавам гласа си.

- Ами така. Баща ни не ми дава излишни пари. Смята, че съм глупав инвалид. Черешката на тортата отива при теб. А все пак съм тиинейджър, мамка му- не съм малко дете.

- Малкия ми брат-изпитвам угризения- Защо си мислиш, че аз съм в по- изгодна позиция. Бих искала да пътувам, да се занимавам с фотография, а някой ден да стана редактор в списание, но както виждаш съм финансово зависима от татко.

- Аз пък си мислех, че исканията ти са само към Палмър- подсмихва се брат ми, отхапвайки сочния си сандвич.

- Какво?..Ах, тии- вдигам отново кухненската кърпа.

- Добре, добре- вдига примирено ръка- Но признай, че чувстваш нещо- пеперуди в стомаха си.

- Престани.

- Не бой се, няма да му кажа- продължава с шегите си- Но се обърнах към него, защото мои приятели ми разказваха за подвизите му на нелегалния ринг. Доста е добър в боевете...А сега защо не си легнеш, не мисля, че Йънг ще забележи ако те няма на лекцията му....Ела, ела да те заведа до леглото ти- Лукас внимателно ме повежда по стълбите.

- Обади се на Ози- казвам му преди да затворя очи.

****

Обожавам старите филмови класики от 60-те години на миналия век. А " Котка върху горещ ламаринен покрив" с несравнимата Елизабет Тейлър ми е сред любимите. И тъй като се получи този ден да ми е почивен, решавам да си направя пуканки и слизам в помещението, пригодено като домашно кино. Гледала съм многократно този филм, но всеки път се улисвам и така е и сега. Едвам чувам, че някой звъни и то след третия път.