Ние Сме Част От Сделката * Книга Първа

Untitled Part 27

Ейдън

Удрям главата си в нощното шкафче след бурния вой на будилника. Снощи до късно не можах да заспя, мислейки за това, което се случва между мен и Аштън. В крайна сметка умората ме победи и заспах без да си дам разумен довод за това.

- Добро утро- поздарвява ме Ава, когато се появявам в кухнята. Подава ми чаша с горещо кафе, която поемам с виновна усмивка.

- Ава, извини ме за вчера, малко ми дойдоха в повече тези емоции- сядам до малката ни масичка.

- Не ти се сърдя, Ейдън- настанява се срещу мен- Но се случи нещо през нощта. Малкия брат на Аштън е хоспитализиран.

Думите й ме изправят мигновенно- Какво? Аштън добре ли е?

Тя поклаща глава и се подсмихва.

- Спокойно, всично е наред. Лукас е под лекарско наблюдение, със сестра му също нещата са нормални.

- Защо не ми се е обадила?- питам тихо, докато отпивам кафето си и не знам защо този факт ме разтройва. Отговора е, че Аштън не ме усеща като близък човек. Може би това е за добро и основанията, че я карам наистина да се влюби в мен- не са верни. Момичето няма никакви специални чувства към мен. Осъзнаването кара сърцето да се свие коварно.

- Не знам, Ейдън. Не ти вярва много- потвръждава размислите ми Ава, гледайки настрани.

Отпивам поредна глътка от кафето и ставам, благодарейки. Днес е поредния урок на професор Йънг и съм нетърпелив да видя синеоката красавица.

След половин час паркирам колата си. Возилото на Аштън е на обичайното си място. Въздъхвам, защото това, че не пропуска днешните лекции означава, че с брат й нещата не са толкова сериозни. Тръгвам да я набирам за да разбера как е Лукас, но в последствие се отказвам. След часовете ще я заведа някъде да хапнем и да ми разкаже. Много ми липсва.

В залата виждам, че с нея е и Ава. За какъв дявол е тук гаджето на най-добрия ми приятел? Нямам време да се чудя, защото в този момент влиза професора, а зад него някакъв пич с костюм и вратовръзка. Всички го гледаме с любопитство, а той плъзва поглед сред студентите. Стига до Аштън и очите му се задържат оглеждайки я внимателно. Юмруците се свиват несъзнателно.

- Дами и господа, добър ден- казва преподавателя- За мен е удоволствие да ви представя новия си помощник, с когото ще работим до края на семестъра. Един проспериращ млад човек, възпитаник на Харвард. Моля аплодирайте- Тимъти Фрийман.