Ние Сме Част От Сделката * Книга Първа

Untitled Part 33

Ейдън

Не можах да повярвам на очите си когато след като откарах Аштън в дома й преди няколко часа - сега е пред прага на апартамента ни, държейки багаж със свои вещи. По очите разбирам, че не й се обяснява какво е станало в онази богаташка къща, но подозирам, че причината съм аз. Прегръщам я силно и сърцето й пърха като на птиче. Не бих искал да съм причина за проблемите й, но дяволите да го вземат ако не съм доволен, че си е при мен. Не искам да я пусна. Даже и Клер не ми е действала така, както това синеоко момиче.

По време на вечерята, Джей намеква, че не му е особено приятно, че Аштън може да живее с нас, но ще му се наложи да се смири. Та тя е моето момиче. Дори й го припомням, когато казва, че ще спи на дивана. Да, бе.

По- късно нетърпението ми взема връх, докато я чакам в стаята, а тя помага на Ава да оправят след вечерята. Накрая се появява и я завъртам във вихър от горещи целувки. Дрехите ни са свалени бързо и хващайки задника й, нанизвам твърдата си мъжественост. Аштън се задъхва и извива в ръцете ми. Съединените ни тела се стоварват върху леглото и продължавам да се забивам в сладката й утроба, докато не вливам накрая мощната си чувственост.

На сутринта докато Аштън се къпе, се сблъсквам с Джей в кухнята.

- Какви ги вършиш, братле? Или си мислиш, че баща й ще остави нещата така?- поклаща глава.

- Да ти кажа, баща й въобще не ме интересува. Аштън ще остане тук, колкото време поиска- правя кафе за себе си и за нея.

- А Фокс? Измисли ли как да направиш така, че и момичето и колата ти да си останат при теб?

- Не знам, Джей- навеждам глава- Ще измисля нещо.

Срещата с Остин Фокс не закъснява. Неговото Ferrari се явява на паркинга на кампуса в същия момент в който Аштън слиза от моето Camaro. Наблюдава ни с присвити очи докато се целуваме и тя се скрива зад вратата на сградата.

- Какво става, мамка му, Ейдън? Защо я докара?

- Защото сега се срещаме- спокойно му отговарям.

- Срещате се? Нали трябваше да я изчукаш само веднъж и да я разкараш- шепне и прокарва ръка по тавана на моята кола.

- Имай търпение, бе човек. Много добре знам за нашата уговорка- говоря с усмивка, но думите загорчават в устата ми, а стомаха се усуква при мисълта ако Аштън разбере за проклетата сделка.