Ние Сме Част От Сделката * Книга Първа

Untitled Part 35

Ейдън

Аштън побърза да излезе. По дяволите, дали не я изплаших с признанието си? Но идва от сърцето ми. Облягам се бавно на възглавниците и болката оново ме пронизва. Тя е права да ме остави да почивам- в това състояние не ставам за нищо. Но странната й реакция не ми дава покой. Беше ли глупаво от моя страна, че разкрих чувствата си? Или може би тя все мисли за Фрийман...дори не искам да си го помисля. Аштън е моя и точка.

Накрая се унасям в неспокоен сън в който около мен е смеещия се Остин Фокс и трима мускулести мексиканеца ме ритат на земята и аз се опитвам да се отърва, но съм съборен отново и отново.

Когато се събуждам рязко- слънцето грее в стаята, а пред леглото Аштън закопчава елегантна синя риза. Заедно с късата пола и дълги ботуши, изглежда като създадена за грях.

- Извинявай, че те събудих. Съжалявам- успокояващия глас ме кара да се усмихна.

- Всичко е наред, скъпа- гледам как си връзва косата на висока опашка.

- Ше трябва да взема такси, защото Джей и Ава излязоха много рано.

- Вземи Камарото.

- Поверяваш ми колата си?- повдига глава и не може да скрие усмивката си.

- Защо не? Ти си ми гадже. Ключовете са в джоба на якето.

Тя пляска удовлетворено с ръке и вади ключовете.

- Сега ще ти донеса закуска и трябва да бягам- докосва ме с устни, но я дръпвам към себе си и губи равновесие, поради което пада върху мен с цялата си тежест. Ребрата ми изревават от болка.

-Дръж ръцете около себе си, господин Палмър- казва закачливо и прокарва език по долната ми устна. Засмуквам го и задълбочавам сладката целувка.

*****

Следобяд чувам Джей и Ава да се прибират в къщи и след като цял ден съм спал и излежавал, леко се измъквам от леглото и появявам в кухнята.

- Защо си станал от леглото, Ейд?- Ава поклаща глава- Аштън ще те убие.

- Не мога да лежа през цялот време- сядам внимателно на дивана до Джей, докато той включва спортния канал- А между другото, видяхте ли се с Аштън?

- Последно я мернах към фотолабораторията си- казва момичето и се оттегля в спалнята им.

- Как си, братле?- Джей разглежда подутото ми лице.

- Бил съм и по-добре- вглеждам се в телевизора, но мисля за момичето си.