Ние Сме Част От Сделката * Книга Първа

Untitled Part 10

Аштън

След цирка в кафетерията на Колежа, Ози ме завежда у дома, а после е грижлив с докарването на изоставения ми Fairlane в нашия гараж. Взимам набързо душ и намъквам пижама. С полагане глава на възглавницата- мислите отиват към Палмър. Наистина ме притеснява и реакцията ми към него е объркваща и нелогична? Той сигурно си въобразява, че като погледна към красивото му лице и секси тяло- тутакси ще си разтворя краката и ще кажа "заповядай"...Негодник, магаре...наричам го с още куп обиди, но истината е, че го харесвам. Слагам ръце на корема си, за да си припомня колко болка съм преживяла от подобни главозамайващи отношения с момчета. В гимназията се срещах с едно момче- Тимъти Фрийман. Абсолютен идеал- от добро семейство, председател на Училищния съвет и бъдещ член на Бръшляновата лига. Тези години бяхме в луда любов- навсякъде заедно, повтаряхме си как ще бъдем винаги заедно и винаги ще се обичаме безкрайно. Докато....не ме забремени. Изведнъж се отдръпна. Вече не бях неговата любима и на него не му бяха потребни сополиви деца. Бях принудена да взема крайни и не добри мерки....

****

Сутринта се събуждам и дочувам отнякъде гласа на Лукас, което предизвиква любопитството ми. Леко надзъртам в коридора, но е празен. Тогава надниквам през прозореца и виждам госпожица в тъмна коса да тича по тревата към изхода на къщата. Това било...момиче, явно брат ми не си губи времето. Спомням си, че наште ще летат днес до Хавай и от радост удрям главата си в рамката на прозореца. Нужно е да се облека по-бързо и да ги закарам до летището. Обувам набързо дънки, голям пухкав пуловер и намазвам китките си с портокалово масло, което купих наскоро от един арабски магазин. Взимам чантата си и слизам долу.

Пет куфара са сложени при изхода.

- О- хо, нямате търпение да заминете- смея се и целувам татко по бузата.

- А ти, спомняш ли си какво си говорихме?- пита ме загрижено.

- Да, да...Дженкинс са на среща, ако имаме нужда. Помня. Също, да не се размотаваме сутрин и да не закъсняваме за училище.

- Миранда?! ...Стига вече, да вървим. Няма да ни пуснат в самолета, ако им занесем една каравана с куфари- крещи баща ми по посока на банята на първия етаж.

- Идвам, идвам, скъпи- отговаря спокойно жената и коригира русия си бретон.

- Лукас- изкрещява отново баща ми и братчето се появява. Всички се натоварваме в моя Форд. Първо оставяме малкия в училище и татко отново ми припомня, че трябва да го наглеждам и да го заведа на контролен лекарски преглед. Миранда допълва, че трябва да посетя психолога си, чието посещение на два пъти пропуснах и това всичко заради Палмър. Гадина...пак за него, набивам спирачки в последния момент пред червения светогар.