Ние Сме Част От Сделката * Книга Първа

Untitled Part 2

Аштън

Завъртам се по мекия матрак на леглото си и почти докосвам ъгъла на нощното шкафче. Гадината Лукас- брат ми. Заменил е мелодията за събуждане на будилника ми с някакъв отвратителен Heavy Metal. Тази музика удря тоновете си право в мозъка ми и дори скачайки на крака се удрям в стената пред тоалетната.

- Ненормалник. Само да ми падне пред очите- мърморя си, докато вдъхвам от свежия, утринен, септемврийски въздух от отворените прозорци в коридора. Измивам се и отварям богатия си гардероб. ...Така е- тате не ми отказва нищо и потвръждение за това е златната му кредитна карта в портфейла ми. Вчерашния ни поход по моловете с Ози се увенча с успех и имам парчета от новата колекция на Lacoste и Pepe Jeans. Моят най-добър приятел има отличен вкус за мода и особено разбира от обувки. Той мечтае да учи в известното училище по дизайн Parsons в Ню Йорк, но засега посещава финансовия колеж на Портланд с мен в по-горния курс. Възползвам се от творческите му виждания и затова винаги съм облечена стилно. Усмихвам се на съчетанието по негова идея на прелестна рокла и дънково яке на Dolce & Gabbana. Но, не- днес няма да е това. Премествам няколко закачалки и се спирам на широк безформен пуловер, който ще бъде идеален за кожените ми къси панталонки и на дългите ми чизми.

- Аштън- Вероника Гласс !...Нужна ли специална покана на принцесата за закуска?- гласът на Миранда- новата страст на баща ми идва от трапезарията на първия етаж. Бързо навивам косата си на хлабав кок, прикрепвайки го с шнола и се спускам по стълбите.

- Добро утро- поздравявям.

- Здравей, скъпа. Как е настроението от предстоящия нов етап в твоя живот?- баща ми е все още чаровен мъж, въпреки да наближава педесетте. Напоследък е придобил маниери, които ме дразнят- все едно не е израснал в Бруклин, а в някакво английско графство.

- Всичко е наред. Учебните програми, необходимите помагала- свивам рамене и посягам да си взема филийка от френския тост. Миранда ме удря леко през ръката.

- Скъпа, като едно семейство трябва да се изчакаме заедно да седнем на масата и да се храним. Трябва да даваш пример на по-малкия си брат.

- А къде между другото е той?- питам за да отменя тирадата й за възпитание и нравственост.

- Лукас!- извиква нетърпеливо татко.

- Ето ме- не е нужно да се крещи- Лукас спокойно заема стола си, носейки както обикновено бейзболна шапка и евтини дрънкулки по ръцете си. Побутвам го закачливо с лакът и ми се усмихва с наядена филия в устата си.